Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кога падат температурите и пада дъжд в България, обявиха Георги Рачев и Злати Йочев
  • Новини

Ето кога падат температурите и пада дъжд в България, обявиха Георги Рачев и Злати Йочев

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
zxsdgdgsdgr.png

Професор Георги Рачев попари надеждите за по-свежо и прохладно време в следващите дни.

Заедно със Златимир Йочев по БТВ те съобщиха седмичната прогноза.

Още поне седмица ще се пържим на жеги около 35 градуса.

Все пак даде надежда, че поредната четвърта гореща вълна у нас свършва следващия вторник. Още една тежка и гореща седмица ще се наложи да преживеем.

 

Тази година август е доста горещ с над 1 градус над нормата, уточни той.

И прогнозира, че тази седмица може да превали на места в четвъртък, но дъждът ще бъде при високи температури и ще направи времето още по-тежко.

„Хубав дъжд, чакан дъжд“, каза Златимир Йочев по БТВ.

В планините ще стане много тежко, обясни Рачев.

 

Над 40 градуса се очаква в Испания. От север ще нахлуе един доста по-свеж въздух, който бързо ще започне да обхваща Европа.

 

Няма да има бели мечки и студове, добави Рачев. От 35 на 30 градуса ще стане, ще има леко захлаждане до 3-4 градуса. Валежът ще бъде много готин, защото няма да разхлади, а ще вдигне много влажността. Но всичко това без югоизточната част на страната. Там една клечка и всичко ще гори. Опасността е изключително висока в този период на сухо и горещо време.

Горещ въздух от Сахара вдига допълнително температурите.

Хасково що да не удари 38 градуса, нищо не пречи, пошегува се синоптикът, но обеща, че температурите няма да стигнат 40 градуса.

На морето също ще бъде доста занимателно. Чичо доктор е казал поне 3-4 пъти на море. Няма ги вече големите вълни, но да се внимава за дупките дето ги изкопа морето.

Проф. Рачев прогнозира, че септември също ще бъде топъл, но обеща да не бъде толкова страшно като през юли.Все пак това е последния месец на лятото и е обичайно слънчевото греене да намалява. Очертава се едно много приятно по отношение на времето начало на есента и както всяка година го очакваме с нетърпение след преживените изтощителни летни жеги.

В София – четвъртък, петък ще дойде допълнително топло от Сахара – 34 градуса. Няколко капки дъжд в четвъртък.

Пазарджик Пловдив – отново 34 – 35 градуса.

Свиленград – 37 градуса.

В Хасково може да удари 38 градуса, но няма да стигне 40 градуса.

Слънцето е по-ниско.

В Сандански в 1 часа посред нощ 30 градуса.

На морето ще бъде топло също.

Царево – 29 градуса все едно е заковано с 21 сутринта.

25 – 26 градуса на водата. Да се внимава за дупките в морето.

Кранево 1 градус по-топло.

Северното Черноморие също се затопля – 22 градуса сутринта.

Русе и четвъртък ще бъде горещо – 37 градуса – 38 градуса.

Вятърът ще е южен.

В Плевен – същото.

От Север може да дойде едно ядро на по-хладен въздух.

Continue Reading

Previous: Пълни джобове за всеки, обявявам новата минимална заплата, Ваня Григорова прецака Асен Василев
Next: Никой в България досега не знаеше това за дрехите на Георги, накълцал Дебора

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.