Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кой български град е известен като градът на халвата?
  • Новини

Ето кой български град е известен като градът на халвата?

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
sdfgklfkhdhkkfghfghfg.png

Халвата е създадена още в дълбока древност в Персия, като с времето се разпространява в Близкия изток, появява се в Източна Европа и Османската империя. У нас халвата се появява около 16-ти век, благодарение на пътешественици, които преминават по нашите земи.

Османските власти се опитвали да популяризират халвата и затова цената ѝ е била ниска, за да бъде достъпна за всеки. В почти всички градове имало яхаджийници, които освен халва, приготвяли и боза.

Така се е родил и изразът “халваджия за бозаджия”, защото първоначално се правели от едни и същи хора и едното помагало за закупуването на другото.

Какви видове халва съществуват ? В различните страни има различни видове халва, като най-популярните са: Албания и Македония – шоколадова халва; Ливан, Йордания и Сирия – халвата се комбинира с ядки; Пакистан и Индия – халва от пшеничен или оризов грис/халва от моркови;

Кой град в България е известен като “градът на халвата”? Това е град Ябланица, като популярността на града идва доста време след Освобождението и е се свързва с един конкретен човек. Неговото име е Иван Стефанов Богоев, който е бил известен като Иван Сладкаря.

Той е родом от гр. Прилеп, Македония и оттам взема занаята по приготвяне на всякакви видове сладкиши – халва, локум и най-различни видове бонбони. Иван се задомява и се опитва да развие собствен бизнес в София в началото на 20-ти век, но не е успял да се наложи на пазара. Пробвал още на няколко места, но не успявал.

Към 1930г. се настанил със семейството си в Ябланица, където бизнесът му потръгнал. Тук освен сладкишите, които споменахме, Иван добавил и местното бяло ябланишко сладко към своя асортимент.

Кога Ябланската халва добива популярност ? Ябланица е една от първите точки по важния автобусен маршрут между София и Варна. След 1944г. местните функционери решили, че не бива да се закрива производството на халва, а да стане държавно.

Така основата, създадена от Иван Сладкаря, неговите знания и умения и местоположението на града превръща мястото в атракция на сладкарството изкуство през 60-те, 70-те и 80-те години. Така гр. Ябланица става известен като града на халвата и локума.

Какво съдържа халвата? Тя има 3 основни компонента – протеинова маса, получена от семена или ядки, подсладител и пенообразувател.

За подсладител може да се използва захар, мед или меласа.

А като пенообразувател – корен от трън, корен от алтеа, яйчен белтък или сладък корен. Благодарение на тези съставки халвата има пластова влакнеста структура. Към халвата може да се добавят и какао, стафиди и ванилия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга споделила с Емилия Радева: Нищо нема да ни изтреби – ни болести, ни чума, ни война
Next: Чудо невиждано в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.