Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кой е виновен за потопа в Царево, вижте какво идва на 15 септември, обяви проф. Георги Рачев
  • Новини

Ето кой е виновен за потопа в Царево, вижте какво идва на 15 септември, обяви проф. Георги Рачев

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
dsfsdvcdfvdfvfd.jpg

Двойката „Патриция и Даниел“ е виновна за всички тези валежи, не само в България, а и в Гърция и Турция, това каза климатологът проф. Георги Рачев по bTV.

Имената са природни явления, които определят времето в последната седмица и доведоха до бедствието по Южното Черноморие.

„Даниел“ вече отслабва, съобщи проф. Рачев и допълни, че зоната на високо налягане, каквато е „Патриция“, ще се настани над България.

Ще става още по-топло, още по-слънчево и в сряда ще имаме над 30 градуса в цялата страна, прогнозира специалистът.

 

Много е топло в цяла Европа, допълни проф. Рачев и подчерта, че дори прочутото лошо време в Лондон се е променило.

Там максималните температури за цялото лято са измерени именно в началото на септември.

Оказа се, че климатологът следи внимателно не само движението на атмосферните явлението, а също и на хубавите млади жени в София.

Според него, това е показател за ефекта, който има времето.

„Едни девойки бяха по сетренца, други със гол ръкав“, коментира проф. Георги Рачев.

 

В събота и неделя ще свърши облачното време, прогнозира той.

Тази тенденция ще се продължи и до първия учебен ден, 15 септември, подчерта Рачев.

Той направи обаче и важно уточнение.

„Есен е. Искаме, не искаме, това е времето, когато пращаш детето сутрин на училище с якенце.

А на обяд се връща по тениска и не си знае къде му е якето и ще трябва да купуваш ново“, коментира проф. Рачев.

Това разсмя водещите на сутрешния блок Златимир Йочев и Мария Цънцарова.

 

За да илюстрира какво ще е времето по морето, той специално показа прогноза за Царево.

Там днес и през уикенда е под въпрос дали ще вали, но не се очаква голям дъжд, успокои той.

След това по думите на професора и по Черноморието започва слънчева и топла есен.

Максималните температури по морето ще са от 24 до 27 градуса, като най-топло ще се в сряда и четвъртък.

 

„Хубаво време да ги оправят тези прословути мостове, които се срутиха неясно защо. Може да се предполагат много неща“, заяви проф. Георги Рачев след наводненията по Южното Черноморие.

Той добави също, че разлика от вътрешността на страната, край морето сутрин ще е доста по-топло, с минимални температури от около 17 градуса.

Времето се очаква да се задържи такова до 20 септември, прогнозира климатологът.

Какво ще е времето на 15 септември?

Ето и прогнозата по градове за следващите дни и за 15 септември:

Варна – до 27 градуса в събота, ще вали в неделя, в понеделник 24 градуса, на 15 септември времето ще е идеално за първия учебен ден – около 27 градуса и слънчево.

София: слънце събота и неделя и до 25 градуса, на 15 септември ще превали дъжд

Пловдив: събота и неделя ще е слънчево с температури до 27 градуса. На 15 септември ще е слънчево.

Бургас: Събота и неделя до 24 градуса и дъжд в неделя. На 15 септември ще бъде слънчево с температури до 25 градуса

Велико Търново – до 27 градуса събота и неделя, на 15 септември ще вали дъжд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, Петър Мицин с нов великолепен успех на Световното първенство след титлата
Next: Тежка акция на АМ Тракия, масово проверяват шофьорите

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.