Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кой е ревнивият бизнесмен пребил с тенис ракета жена си в Пловдив
  • Новини

Ето кой е ревнивият бизнесмен пребил с тенис ракета жена си в Пловдив

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
resvnasviasvoasvsav.png

Кадър ФБ

Симо е бизнесменът, който е пребил с нечовешка жестокост съпругата си в Пловдив, съобщи Plovdiv24.bg. Въпросният човек е бил изключително ревнив. Затова е инсталирал подслушвателни устройства в мобилните телефони и такива за следене на местоположението – на жената и на децата.

Те многократно са били заключвани в дома им без тяхното съгласие.

Имало е много пъти скандали и побои. Вчера около 23,00 часа мъжът се прибира и заварва жена си да говори по телефон, който той не е виждал и който няма поставено устройство за подслушване.

Не изпускай тези оферти:

Тогава взима една тенис ракета и започва побой, вследствие на който пострадалата е с множество хематоми, скъсан далак, фрактури на две ребра спукано тъпанче. В момента тя е в тежко състояние, а лекари е оперират.

След побоя жената успява да избяга, а нейни приятелки я откарват до болницата.

Там лекарят я познава, защото се оказва, че през 2018 година тя е била при него – пак с травми, като тогава завила, че е паднала по стълбите. Децата не са станали свидетели на вчерашния побой, уточни заместник районният прокурор Атанас Илиев.

Симо е арестуван и предстои мярката му да бъде удължена на 72 часа с постановление на прокуратурта. Касабов е родом от родопското село Змеица и е първи братовчед на Павел и Румен Вълневи, които бяха собственици на българо-американската телевизия BIТ.

Той е и сред учередителите на партията на Цветанов. 

Той има няколко фирми, които се занимават с консултантска дейност, внос и износ, производство, преработка и търговско представителство и посредничество, производство на електрическа енергия, течни, твърди и газообразни горива, а също така и с покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, внос и търговия с козметични продукти. 

Семейните снимки в социалните мрежи показват живота на едно щастливо семейство със сериозни финансови възможности. Зад тази фасада обаче нещата очевидно са драматични. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 1 яйце, чаша мляко и половин бурканче сладко – нищо продукти, а става чуден Арабски кекс! Опитайте, супер вкусно е
Next: Юлиан Вергов най-накрая отговори на Диана Димитрова и взриви мрежата с това

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.