Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кой стои зад фирмата собственик на автобуса убиец на полицаите в Бургас
  • Новини

Ето кой стои зад фирмата собственик на автобуса убиец на полицаите в Бургас

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
avatoabaosus.jpg

Проверяват фирмата, превозвач на мигрантите от злополучната катастрофа с двама загинали полицаи тази сутрин.

Незабавна проверка на българската фирма „Вирджиния-Н“ е разпоредена на всички институции, научи Burgas24.bg. Името на компанията е изписано на автобуса с мигранти, който премаза полицейска патрулна кола и уби двама служители на реда. Тежкият инцидент стана около 5 часа тази сутрин на кръстовище „Трапезица“ в Бургас.

Фирма „Вирджиния-Н“ ЕООД е основана на 15 февруари 2012 година. Седалището се намира в гр. Кърджали, а началният внесен капитал е в размер на 10 лева. Портфолиото съдържа различни дейности – покупка на стоки, търговско представителство, посредничество и агентство, комисионни, специонни, транспортни дейности в страната и чужбина, недвижими имоти, рекламна дейност, сделки с интелектуална собственост и т. н.

Оборотът на фирмата за 2019 г. е в размер на 163,000 лв., което е с 17% по-малко от предходната 2018 г. (197 000 лв.), а средният годишен ръст е 1%, показват публикуваните финансови данни.

Не изпускай тези оферти:

Управител и едноличен собственик на капитала на компанията е Петко Найденов Костов. Той притежава още едно дружество – „Зелена био пчела“ с идентични на „Вирджиния-Н“ дейности. Бил е съдружник в заличеното „Асит – фешън“ ООД, свързано с текстилната промишленост.

Още от случая:

Тази сутрин около 5 часа в Бургас са загинали двама млади полицаи от местното Първо районно управление.

След полицейско преследване, автобус, претъпкан с мигранти, буквално, е смазал патрулната кола на бургаската полиция заедно с двамата колеги, написа във Фейсбук бившият МВР шеф Младен Маринов, ГЕРБ.

През последните дни и месеци случаите с незаконни мигранти са почти ежедневие на територията на дирекцията на МВР в Бургас. А причината за трагедията днес е в престъпното безхаберие на политическото ръководство на МВР начело с бившия министър Бойко Рашков, които повече от година не предприеха никакви адекватни мерки за овладяване на засилващия се мигрантски натиск върху южната граница на България.

Въпреки многократните ни въпроси и предупреждения за мигрантската вълна, както в пленарната зала на парламента, така и във вътрешната комисия, Рашков и приближените му предпочитаха да се занимават с незаконни арести и преследване на политическите си противници, а не със същинската им дейност, вменена им от Конституцията и закона – да защитават и гарантират живота на българските граждани и на служителите на МВР.

Съболезнования на роднините и близките на колегите.

Дълбок поклон пред паметта на двете момчета от полицията в Бургас, загинали при изпълнение на служебния си дълг!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загиналият полицай Йордан Илиев взел чуждо дежурство
Next: Младен Маринов огласи името на виновника за мелето със загинали полицаи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.