Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето колко години стаж трябва да работите на едно и също място, за да имате право на шест заплати при пенсиониране
  • Новини

Ето колко години стаж трябва да работите на едно и също място, за да имате право на шест заплати при пенсиониране

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
sadvdsfvsdfbkfdnbkgfknhg.png

Влезлите в сила нови поправки в Кодекса на труда регламентират по нов начин изплащането на заплати при пенсиониране. Шест заплати вече ще бъдат изплащани при 10 години стаж от последните 20 години при един и същи работодател, като отпадна изискването този стаж да е непрекъснат.Преди промяната в Кодекса на труда право на шестте заплати при пенсиониране имаха само тези работници с непрекъснат 10-годишен стаж при един и същ работодател.

 

Сега нормата е в полза на работещите, обясни Дина Христова, експерт в Главната инспекция по труда:

„Ако по някаква причина им се е наложило те да непрекъснат трудовия си договор при този работодател, ако в последните 20 години те са придобили 10 години трудов стаж при него, отново ще имат право да получат шестте заплати“.

Така, ако работник е бил безработен, но се върне при стария си работодател, той няма да е ощетен и е необходимо да е натрупал десетте години без значение, че не са последователни.

Промяната важи и за работа при няколко работодатели от една и съща група предприятия – най-типичният пример са холдингите, където предприятията са свързани:

„Дори те да бъдат прехвърлени да работят в друго предприятие от групата, при друг работодател, на тях отново им се полагат шестте заплати, когато те са придобили право на пенсия“, каза Дина Христова.

Тя припомни и друга разпоредба на Кодекса на труда, която не е променена, но е важна – шестте заплати се изплащат, независимо на какво основание се прекратяват договора при пенсионирането:

„Дори когато работникът е уволнен дисциплинарно. Важното е да е придобито правото на пенсия“.

 

С влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. се откриха много нови възможности за трудова реализация на българите в други страни-членки на ЕС. И те се възползваха. Как обаче се сумира осигурителният стаж, придобит и у нас, и в други държави от съюза за придобиването на право на пенсия? Това е въпрос, който вълнува немалко наши сънародници.

За отговор „Радио България“ се обърна към експертите в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ на Националния осигурителен институт, които ни представиха стъпките, които трябва да направят гражданите в подобни случаи. Отговорът ни е изграден на базата на пример с гражданин, натрупал трудов стаж в България и Испания, но е валиден за граждани с осигурителен стаж в различни страни членки в рамките на ЕС.

Според регламентите на ЕС, когато осигурителният стаж в една държава член не е достатъчен за придобиване на право на пенсия, той се сумира със стажа, придобит по законодателството на друга държава член, но при условие, че периодите на осигуряване в двете държави не съвпадат.

Какви са стъпките? 

Претендиращият за пенсия подава искане до институцията по мястото на неговото пребиваване или до институцията на последната държава член, чието законодателство е било приложимо. Например, ако лицето пребивава в Испания, според правилата на регламентите на ЕС, заявлението за пенсия се подава пред компетентната институция на Кралство Испания, която, заедно с потвърдения испански стаж и другите необходими документи и данни, го изпраща на НОИ.

Ако човек пребивава на територията на България, то следва да подаде заявление за отпускане на пенсия в съответното териториално поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес. В заявлението е нужно да посочи, че има осигурителен стаж, придобит по законодателството на друга/други държави-членки, като приложи  български документи за стаж в оригинал и декларира осигурителни периоди и/или представи издадени от друга държава-член (в това число и Испания) документи за стаж, с които разполага, както и испански осигурителен номер.

Български удостоверителни документи са:

 

  • трудова/осигурителна книжка,
  • удостоверение образец УП-30/УП-3,
  • военна книжка (за мъжете),
  • посочване на дата на раждане на дете (за жените, които не са работили към момента на раждането на детето).

След като е подадено заявление за преценка правото на обезщетение (напр. пенсия за старост) и заявен придобит осигурителен стаж, съгласно законодателството на държава-членка (напр. Кралство Испания), след потвърждаването му от съответната чужда институция, стажът се отчита при необходимост за отпускането на пенсия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМ АКТЬОР!
Next: ЧЕТИРИ зодии няма да знаят къде да си дянат парите! Голямата печалба е само въпрос на време:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.