Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето колко плащаме ние и колко – останалите европейци за едни и същи продукти в магазина
  • Новини

Ето колко плащаме ние и колко – останалите европейци за едни и същи продукти в магазина

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
sayasphlasdoaskdas.png

Неведнъж в мрежата потребители са изразявали недоволство, че у нас цените на основните хранителни стоки са доста по-големи от тези в останалите държави от Европейския съюз. Дали това наистина е така? Нека видим:

Какво включва потребителската кошница и какви са цените на основните хранителни продукти

Българинът трябва да заделя между 50 и 150 лева допълнително заради повишените цени на стоките.

 

Някои основни продукти у нас са по-скъпи от тези в някои европейски страни, както и в такива извън общността.

Както у нас така и във Великобритания например се забелязва покачване на цените при основните хранителни продукти . След запитване на БНТ към жители на Обединеното кралство те споделиха, че цената за литър олио е достигнала близо 6 лв. Едно яйце е около 75 ст., а литър мляко около 3 лв. За килограм масло британците плащат средно по 20 лева, а за килограм брашно малко под 4 лв. Цената за килограм кашкавал е около 28 лева.

След проучване на цените на основните хранителни продукти в различни страни членки на Европейския съюз се виждат драстични разлики. Така за литър олио в Германия плащат малко над 5 лв., а в Испания 6 лв. Едно яйце във Федералната република е 80 ст. за бройка, а на Пиренеите струва 60 стотинки. Вижда се драстична цена при двете държави за литър мляко, повече от един лев. Така един литър мляко в Германия струва 3,50 лв, а в Испания е едва 2 лв. Разликата в цената за килограм масло в двете държави е 4 лв.

При брашното за килограм се забелязват приблизително 50 ст., но при кашкавала разликата е около 10 лева.

В България цените на стоките от производител до потребител нарастват с 40-50%, а в някои случаи дори до 100%. След рекордно високите цени отпреди година за литър олио, вече може да го закупим за малко над 4 лв.

Но при яйцата повишаването е рекордно. Така за бройка яйце българинът вече плаща между 60 и 80 стотинки. При млечните продукти експертите отчитат също голямо покачване. Литър мляко надхвърля 3 лв., а маслото е над 32 лева за килограм.

На фона на другите държави почти двойно по-ниска е цената на брашното у нас – 1,70 за кг., както и кашкавалът, който е малко под 20 лв. за килограм.

Материалът Ето колко плащаме ние и колко – останалите европейци за едни и същи продукти в магазина е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Съпругът й изневери със собствената й майка и другите трагедии на Лайза Минели: историята на една самотна актриса
Next: Асен Василев с първа реакция след новината за фалита на държавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.