Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето коя е убитата при двойното убийство край село Лозен
  • Новини

Ето коя е убитата при двойното убийство край село Лозен

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
qhsdndndndb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

18-годишната Яна Велинова е момичето, което беше немерно мъртво днес край софийското село Лозен, научи първо Информационна агенция News24sofia.eu.

Както вече единствено и само News24sofia.eu разкри, че 34-годишния Чавдар Бояджиев е задържания за убийството.

На 06 април 2022 г. Чавдар Бояджиев, който в събота бе обвинен за двойното убийство на Яна Велинова и Иво Колев, е убил друга жена – това е 22-годишната Мариела Сиракова. Двамата се познавал от няколко месеца, имали интимна връзка.

Във фаталния ден миналата година двамата били в дома на Чавдар в с. Лозен, където правили секс, който завършил фатално за жената. 16 месеца след смъртта й става ясна и истинската причина за смъртта на Мариела. Жената искала дете от партньора си, което го вбесило.

Бояджиев приложил хватка от джудото и удушил момичето. Мотивът – мъжът имал и друга връзка с жена от столичния квартал „Лозенец“, която не искал да разваля заради интимната си партньорка. Към днешна дата двамата са разделени.

След като осъзнал какво е направил, Чавдар се обадил на своя приятел Иво Колев. Двамата се видели на езерото „Панчарево“, където ги чакала и Яна Велинова и друга нейна приятелка. Бояджиев разказал на тримата, че приятелката му е мъртва.

Не признал, че сам я убил. Иво Колев предложил да скрият трупа на мъртвото момиче, но двете жени предложили Чавдар да се предаде на полицията, вместо да се укрива.

Групата се преместила в Лозен, Бояджиев се прибрал в дома си, сложил кучешка каишка на мъртвата Мариела и се обадил на телефон 112. През това време Велинова и второто момиче наблюдавали от улицата пристигането на полицията и Бърза помощ. Пред полицаите Чавдар Бояджиев обяснил, че приятелката му се задушила на кожената каишка. Така истината за умишлената смърт е прикрита.

Всички тези самопризнания прави самият Чавдар Бояджиев, но едва след задържането му преди ден по пътя между Бургас и Айтос и след като е убил Яна и Иво. Полицаите бързо влизат в следите му след извършеното двойно убийство, именно, защото установяват, че той е поддържал връзка с жертвите от Лозен.

Мащабната работа на софийската полиция сега контрастира на действията, които са предприети преди година и четири месеца. През април миналата година Софийска районна прокуратура обвинява Бояджиев за непредумишлено убийство, което се наказва със затвор до 5 години, защото такива са събраните доказателства. Тогава полицията изобщо не проверява твърденията на Бояджиев, че е ходил сам до Панчарево, както и че е ходил до езерото с автомобила на жертвата.

Съдебният лекар също не прави прецизна аутопсия. Ако това бе извършено, то щеше да е ясно, че жената не е удушена с каишка, а с притискане с ръце и последващ натиск на главата във възглавница и тогава прокуратурата можеше да търси умисъл за смъртта на жената. Крайно демотивиращо за разследващите действа и решението на Софийския районен съд, който пуска Бояджиев срещу най-леката мярка за неотклонение „подписка“.

Целият този низ от пропуски води до превръщането на 34-годишния Чавдар Бояджиев в сериен убиец, който хладнокръвно убива за по-малко от година и половина две жени и един мъж, с които поддържа приятелски отношения.

Това говори и за тежка психиатрична патология, с оглед на това, че Бояджиев признава пред разследващите, че от години се занимава с престъпна дейност, измами, наркотици и всевъзможни начини за незаконно трупане на печалби. Парадоксално е, че двете жертви на серийния убиец от Лозен – Яна и Иво, добре са съзнавали с какъв човек контактуват, но въпреки това са имали близки контакти с него.

Източник: News24Sofia

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бащата на Георги проговори: Сринати сме! Жена ми вдигна кръвно 200
Next: Прогнозите се сбъднаха! Магистралата след Пловдив е изпитание за шофьорите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.