Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето на кого ще кръсти бебето Лена Бориславова
  • Новини

Ето на кого ще кръсти бебето Лена Бориславова

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
tresdfgdfgreger.png

Лена вече е на финала на бременността си, като се очаква бебето й да се роди до края на септември в частна болница в България. Решението къде да се появи наследникът на фамилията е взето от мъжа на Лена – Мирослав Иванов.

Въпреки че очаква първото си отроче, Бориславова не спира да следи политическия живот у нас и често коментира актуални теми във фейсбука си. Освободената от парламента Бориславова залага и на дълги разходки с бъдещия татко, който я гледа като писано яйце.

Според приближени до влюбените Лена ще даде живот на момиченце, а самата тя вече е обявила сред съмишлениците си в партията, че ще го кръсти на себе си или на Мирослав.

Навръх Великден двамата обявиха, че ще стават родители.

През миналата години Лена и Миро се сгодиха, а сватбата ще е догодина, когато бъдещото бебе поотрасне.

„Сватба ще има, когато му дойде времето“, каза Бориславова преди месеци. Тя вече се е снабдила с всичко за раждането.

Въпреки че сестрата на Лена – Маргарита, работи в болница във френската столица като анестезиолог, Лена и Миро държат раждането да е у нас, като бременността се следи от самото начало от един от най-добрите наши лекари.

Малкото човече „се случило“ по време на ваканция на Лена и Миро точно в Париж около Коледа. При завръщането им в страната първа, че ще става леля, е научила именно Маргарита, сестрата на Лена. Младата юристка не споделила тайната си с никого, само с родителите си и с тези на Мирослав, пише „България Днес“.

След появата на бебето най-обсъжданата двойка в политиката у нас ще заживее щастливо в общия им апартамент в столичния квартал „Лагера“. Жилището е тяхна обща собственост и е закупено с кредит през 2019 г., а вноските по заема двамата продължават да плащат ежемесечно и до днес. През миналата година те приключили с финалните ремонти на дома си.

Миро и Лена са гаджета почти 10 години. Родителите на Лена живеят в София, майка й е психолог, а баща й – бизнесмен. Свекърът и свекървата й са от Ямбол и също с нетърпение очакват появата на внучето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик
Next: Гордей се България, Петър Мицин с нов великолепен успех на Световното първенство след титлата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.