Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето новата любов на Емо Чолаков-Вече иска дете от нея-Снимка
  • Новини

Ето новата любов на Емо Чолаков-Вече иска дете от нея-Снимка

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Ето новата любов на Емо Чолаков-Вече иска дете от нея-Снимка

Ето новата любов на Емо Чолаков-Вече иска дете от нея-Снимка

Бившият синоптик Емо Чолаков, който сключи брак с настоящата си половинка Ивета в разгара на миналото лято, иска бебе от нея. Двамата са се венчали през юли на скромна церемония в хотелски комплекс в България, а всъщност се запознали само няколко месеца по-рано, пише вестник „Ретро“.

За втората жена на Чолаков не се знае почти нищо, освен че и тя има щерка от предишна връзка.

Ивета е взела фамилията на метеоролога и е добре приета от неговите две деца, които трудно преодоляха смъртта на своята майка. Първата съпруга на Емил загуби битката с рака през януари 2020 г. и издъхна едва на 39-годишна възраст. Именно заради нейното заболяване любимият синоптик на зрителите напусна Би Ти Ви, за да може да е по-близо до нея и да я подкрепя в борбата с коварната диагноза. Тогава обаче той не пожела да сподели за личната драма, която преживява. След смъртта на Краси Чолаков бе изпаднал в тежка депресия.

Съвзе се покрай новото си амплоа на водещ на романтичното предаване „Един за друг“ по Нова телевизия. Емо не разкрива как и при какви обстоятелства е срещнал тайнствената Ивета, която е далеч от медийните среди. Сега двамата живеели заедно с неговите деца от първия му брак. Голямата му дъщеря Ема, която е кръстена на него, е вече 15-годишна тийнейджърка, а по-малката ѝ сестричка Дара е едва на 5 годинки. Емо обаче иска и трето дете от половинката си, която в момента е студентка в НБУ. А самата тя нямала нищо против. Синоптикът винаги е признавал, че мечтае да има син, който да наследи фамилията му.

 

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: На вниманието на шофьорите: Започнала е нова акция на КАТ
Next: Българската армия изкара тежки бронирани машини на пътя в София

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.