Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето рецептата на баба ми за домати в буркани, които траят по 2 години и имат невероятен свеж вкус
  • Новини

Ето рецептата на баба ми за домати в буркани, които траят по 2 години и имат невероятен свеж вкус

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
dfghjtjytjytj.png

Ще ви споделя най-добрата рецепта на баба ми, с която се приготвят страхотно и много трайни домати като зимнина. Издържат повече от всички други, запазват свеж и силен вкус и стават за всякакви ястия.

Запишете си рецептата, защото е много проста и лесна.

Трябват ви:

5 кила домати
по 2 супени лъжици захар и сол
по 1 връзка пресни целина и магданоз
достатъчно и стерилизирани буркани, нови метални капачки.

Ние обичаме във всеки буркан да слагаме и по една две люти чушки.

Приготвяне:

Започнете с измиването на доматите, старателно. Обелете ги, като най-лесния начин е да направите един лек кръст отдолу на домата и след това да го потопите за няколко секунди в гореща вода и веднага в студена. Така кожата ще се смъкне много лесно.

След като обелите доматите ги нарежете на парчета, осолете ги, сложете захарта и накълцайте целината и магданоза. Те трябва да се измият със студена вода, да се отцедят и да се оставят на кърпа или хартия, за да изсъхнат.

Разбъркайте сместа добре и започнете да пълните в буркани – плътно и до горе

През това време може да сложите капачките във фурната, за да се стерилизират. Ако не ви се занимава, става да се избързват със спирт. Затворете бурканите и остава да направите пастьоризацията.

За нея има два начина:

Слагате бурканите в по-голяма и дълбока тава, без да слагате вода. Не трябва да се допират. Вкарвате ги във фурната, която е загрята на 100 градуса – за два часа. След като спрете фурната, оставете ги вътре, докато тя изстине. По този начин доматите траят по 2 години.

Другият по-познат начин е да сложите кърпа на дъното на голяма тенджера, като отново бурканите не трябва да се докосват. Наливате вода докато не стигне на около два пръста от капачките на бурканите. След това загрявате на умерена температура докато водата заври и ги чакате да къкрят около половин час. Спирате огъня и ги оставяте да изстинат с водата.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Медведев заплаши Европа: Някой от следващите добри дни може да ви е последният ден
Next: Екоминистърът: Плувах цял час в Черно море и ето какво ми се случи

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.