Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето такава пенсия получава Българин за 20 години труд в Германия
  • Новини

Ето такава пенсия получава Българин за 20 години труд в Германия

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
ggerasrmasnyyy.jpg

Преди повече от две десетилетия нашенецът отишъл да си търси късмета в Германия. 57-годишният Иван Никифоров е роден в Елена и като всеки жител на възрожденското градче, носи в себе си духа на балканджия бунтар.

Не можел да се примири с ниското заплащане, неуважението към работниците и кризата у нас и решил да стегне куфара за Германия.

И тъй като бил с професионално образование за електротехник, чрез Агенцията по заетостта кандидатствал за работа по специалността си в страната с най-добра икономика в Европа.

„Заминах в Германия с ясната цел да бъде електротехник, но когато пристигнах, ми заявиха, че нямам необходимата квалификация. Насочиха ме към друга професия.

Не изпускай тези оферти:

Така не след дълго започнах работа в завода за производство на автомобилите „Ауди“ в Инголщат“, разказа Иван. Той се трудел на поточна линия, където слагал скобите за закрепване на купетата. Работното му време било 6 часа с 2 паузи по 15 минути.

Законодателството в Германия не позволява повече от 20 години труд първа категория и затова, когато Иван достигнал края на този период, се пенсионирал.

Сега 57-годишният мъж получава 2800 евро на месец от немската държава и казва, че ако може да върне времето назад, отново би заминал за Германия и би се захванал с този тежък труд.

Нашенецът се гордее, че е успял да възпита сам дъщеря си, след като през 1991 година съпругата му починала. На неговите плещи паднала цялата родителска отговорност, но той се справил перфектно и днес момичето е четвърта година старши специализант по коремна хирургия в Германия.

Когато се уверил, че тя е напълно самостоятелна и може да се справи с всичко, Иван решава да се върне в родната страна и да се погрижи за възрастните си майка й баща. Прави ремонт на семейната къща и подобрения на имота, които да им осигурят комфорт.

„Родителите ми са пенсионери, единият взима 270 лв., а другия – 208 лв. Имат нужда от помощ, защото са на 78 и на 74 години“, споделя той. Не крие, че без неговата немска пенсия трудно биха се справили, и бързо прави сравнение с живота в Германия.

„Хранителните продукти тук са много скъпи. За сравнение – килограм пилешки бутчета там струват 2 евро, а в България – 5 лв. Качеството на храната също е различно. Безспорно има двоен стандарт“, категоричен е еленчанинът.

Това обаче, което му прави най-неприятно впечатление, е замърсяването. „Много е грозно, когато видя млади хора да изхвърлят боклуци по улицата. За съжаление, това е ежедневие. Всеки бърза, всеки е забол глава в телефона си, никой не поздравява“, допълва Иван.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иде кучи студ! Синоптиците обещаха първи сняг до броени дни
Next: Сашко е отвлечен?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.