Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС
  • Новини

Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
deepdapdaspdaks.jpg

Теодора Дренска е политик от НДСВ, депутат в две последователни Народни събрания – 39-о (б.р. – Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г.) и 40-о Народно събрания (б.р. – то пък работи от 11 юли 2005 до 25 юни 2009 г.).

Тя за общо 1124 заседания е изговорила едва 4 думи. И тук не става дума за изказване, а за думи от място – „Оттеглям го“, уточняват от Фондация „Стража“

Тоест на два пъти Теодора Дренска е заявила желание за изказване, но го е оттеглила в последния момент. Така за два завършили мандата си парламента народният представител от НДСВ остава без нито едно изказване от парламентарната трибуна.

Теодора Дренска нашумя в миналото, след като съпругът й Цанко Дренски беше обвинен в източване на ДДС.

Не изпускай тези оферти:

Мъжът й бе подведен под наказателна отговорност заедно с петричките търговци Живко Карадалиев, Лъчезар Петков-Мазния и Георги Стоянов за нелегален внос на рапично масло от Гърция и укриване на ДДС в размер на 800 000 лева.

Аферата е разкрита от Регионалното звено „Борба с организираната престъпност“ в Благоевград през лятото на 2006 година. Самият внос пък е извършен през далечната 1998 година. През 2008 година делото е прекратено.

Самият Дренски заявява тогава, че обвинението срещу него е поръчково и обяснява атаката към него и към съпругата му с това, че тя е била адвокат по дело, засягащо финансови интереси за около 10 милиона лева.

Пред Темида обвинението за използване на фактури менте като неверни документи издиша и подсъдимите са оневинени окончателно в края на 2014 г.

Още политика:

Накараха ме насила да стана лидер на СДС. Това заяви бившият премиер Иван Костов пред БНР.

На 26 септември в зала 3 на НДК ще бъде представена новата книга на Иван Костов – премиер на България в периода 1997 – 2001 година. Озаглавена е „Политиката отвътре“.

Иван Костов: Най-накрая имаме премиер, който не ползва мутренски жаргон

Ето какво коментира той: „Политиката отвътре не е като политиката отвън. Показва се само това, което обществото би искало да види. От вътре са истинските мотиви и двигатели.

Опитал съм се да разгледам не личностни конфликти или характеристики. Сред мотивите ми да я напиша е, че много хора влизат в политиката и стават министри, заместник – министри и депутати, без да имат политическо минало и битие. Те не знаят какво е политиката отвътре“, посочи Костов.

„Идеята ми е да се опитам да им покажа какво точно е политиката. Според мен влизащите в политиката не са наясно какво точно се очаква от тях.

А от тях се очаква да носят отговорност и да правят трудни избори. Истинската политика е внимателно фокусирано усилие върху събития, върху които може да се въздейства. Хората, които са тръгнали, да се занимават с това, трябва да знаят с какво се захващат. Ако не могат да издържат изпитанието, трябва да могат да се оттеглят.

Тежки неща трябваше да се понасят. Налагаше понякога да избираме по- малкото зло. Може би решението за подкрепа на НАТО за възпиране на Милошевич в опитите му да обезлюди Косово, беше от най-трудните.

Мотивите на много хора да участват в политиката са различни – кариеристични подбуди, израстване до някакви позиции в обществото, дори забогатяване и злоупотреба с власт.

Тези неща от близо не се виждат. Има много техники за тестване на мотивацията на хората, но дори и тя може да се изиграе от един добър актьор“, коментира още бившият премиер.

Иван Костов: Кризата, в която се намираме, ще донесе избавлението, но няма да стане бързо

„Аз не съм разочарован, защото съм очаквал да се случат и такива неща. Никога не съм си мислел, че хората в политиката се движат от идеални подбуди.

В СДС през 90–те години имаше хора с разнородна мотивация. Нямаше обща идеология. След като се махнат комунистите от власт, всеки си представяше по различен начин изграждането на бъдещето. Не съм очаквал, че всички хора около мен имат правилни идеи и знаят как да ги реализират.

Хората имаха респект, но не и страх от мен. Никого не съм преследвал и санкционирал. Накараха ме на сила да стана лидер на СДС. Аз никога не съм имал желание. Бях си експерт, който се занимава с икономика и финанси и иска да помогне на политическата сила със своята експертиза.

Елитът на комунистическия режим разбира от битки, психически атаки и издевателства върху хората. Те знаят как да бранят властта. Те бяха политически организирани. Мощното въздействие на медиите, които бяха в техни ръце“, посочва още Иван Костов.

„Нямахме представа как се брани тази многопартийна демокрация. 1997 година имаше проблясъци в някои хора. През цялото време бяхме по-слаби от посткомунистическата общност, която саботираше прехода, а и все още го прави. Преходът още не е завършил.

Неговият край ще дойде, когато се постигне една от основните ценности на ЕС – върховенството на закона. Ако го няма това върховенство, дори да има многопартийна демокрация, тя се изражда“, каза той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж заведе кървящата си жена в Спешното във Варна, а докторът се оказа пиян до козирката
Next: Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.