Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я Кристина убита с 2 куршума в тялото, оставила бележка да търсят Калоян, ако изчезне
  • Новини

Ето я Кристина убита с 2 куршума в тялото, оставила бележка да търсят Калоян, ако изчезне

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
krissstina.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С 2 куршума в тялото е била убита застреляната в София Кристина Атанасова. За нейната смърт е задържан бившият й приятел Калоян. Той е бил посочен от нея в бележка като човека, който полицията да издирва, ако нещо се случи с нея.

Смята се, че жената е била застреляна на 3 април. Тя е била обявена за издирване на следващия ден. По непотвърдена информация Калоян я издебнал преди служебно пътуване. След като я убил, натовари тялото в багажника на кола, която не е негова и я заряза пред сервиз в София. Самият пистолет мъжът взел от свой близък. Кристина е търсила помощ от неправителствени организации, преди да бъде убита, но не е подавал сигнали в МВР.

Калоян е осъждан 2 пъти за тормоз на бивше гадже. Веднъж за закана с убийство на момичето и веднъж за палеж на колата на новия й приятел.

Говори приятел на задържания мъж за убийството на жена в София, която бе намерена в багажник на автомобил. Георги Трендафилов разказа, че се е свързал с него преди няколко дни, когато го е уведомил, че ще остави автомобила на паркинг. Не е имало обаче подозрения за извършеното тежко престъпление.

„Познавам Калоян от около 18 години. По нищо не личеше, че може да извърши такова нещо. Казах го и на полицаите“, разказа пред bTV Трендафилов.

Той обясни, че връзката между него и Кристина е приключила преди 5-6 години. Двамата за работили в един мобилен оператор. Предполага, че са поддържали колегиални отношения.

Първоначално, докато още е бил афектиран от раздялата, Калоян споменавал Кристина, но отдавна е спрял да мисли за нея. След това е имал и други връзки.

„Тя има дете от друг мъж“, допълни Трендафилов. Той не може да си обясни защо убитата е оставила бележка, че е била тормозена от Калоян.

„Вероятно много умело е криел всичко това“, допълни неговият приятел.

Георги го определи като леко избухлив, но добър приятел, който винаги бил готов да помогне.

Тялото на 32-годишната жена бе намерено в багажник на автомобил. В неизвестност е от 4 април и оттогава полицията работи по случая. Колата не е била нито на жертвата, нито на задържаното по случая лице. Багажникът е бил запечатан с пяна.

За последно Кристина е видяна във вторник, когато приключва работа. На работното си място остава бележка с име и предупреждение, след това следите ѝ се губят. Полицията намира нейното тяло в багажник на кола на паркинг до авторсервиз в София.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на полицията вижда арестувания си син в полицейския участък, решава сам да разследва случая
Next: Чудодейната рецепта на проф. Генчо Начев за желязно сърце

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.