Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я цялата истина за изгонването на Цвети – бурето с динамит от Хелс Китчън сезон 5
  • Новини

Ето я цялата истина за изгонването на Цвети – бурето с динамит от Хелс Китчън сезон 5

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
kasykasiyaksdkas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри Нова ТВ: България плаче за Цвети в Хелс Китчън

Зрителите на Нова буквално се разплакаха след напускането на Цветомира от предаването.

„3 седмици преди големия ФИНАЛ Цвети напусна надпреварата за 100 000 лв.💔 Благодарим ѝ от сърце, че беше част от приключението! Дай♥️ на този пост за най-младата Черна куртка, влизала в кухнята на Hell’s Kitchen!“, пишат от предаването.

Валят коментари:

Кифла, не кифла, колко на 18, още ученици, биха се впуснали на такъв формат и то да е и нещо свързано с образованието им? Браво! Достойно представяне и дано в бъдеще да ѝ се получат нещата и то в тази посока.

„Милата ми Цвети!

Беше прекрасна!

Без теб предаването ще е скучно!

Попътен вятър, Цвети, не се отказвай от мечтите си!

Ти можеш много!

Ти си гордостта на цялата област Враца!

Поздрави от гр.Бяла Слатина и целувки! „

„Много трогателни бяха думите на шеф Ангелов!

Харесвам как намира винаги най-точните думи и в тази мелачка ги учи на много истини в живота!

Дано да са го слушали внимателно! А Цвети ще ми липсва! Предаването с нея беше цветно и свежарско! Аз хареквах това,че шеф Ангелов я насърчаваше и подкрепяше!

Пожелавам и много успехи и да не изневерява на себе си! Благодара Ви, шеф Ангелов! „

„Поздравления на Цвети за хъса, желанието и амбицията за развитие!

Колкото и да казваха, че не може да готви тя е победител за себе си, защото с това участие успя да надскочи своите възможности няколкократно!

Научи толкова много неща за своите години и е пример как трябва да се развиват младите хора и винаги да преследват мечтите си!

Прекрасна е и много сладка!

Моите фаворити са Виолета и Станислав и се надявам поне един от тях да спечели!“

„Браво, момиче ! Моралният и човешкият победител в това предаване! Продължавай смело напред, мило момиче. Ти вече имаш обичта на хората. Желая ти успехи, да запазиш себе си. Имаш огромен потенциал, Цвети! Използвай го. Най -доброто за теб тепърва предстои ! „

Преди това голяма бе радостта на Цвети след като получи черната куртка и милите думи от шеф Ангелов.

Момичето стигна до този етап на състезанието, благодарение на хъса и желанието да научи колкото може повече.

Но тук битката вече стана ожесточена и по-старите вълци започнаха да мачкат.

Още при първия неуспех на отбора Цвети бе номинирана и окичена с оранжева престилка. Причината за това тя да е номинирана обясни Васил, но това дълбоко нарани момичето.

 

Аз избирам Цвети, защото за мен, предполагам и за другите Виолета е по-добрия готвач и ще е много по-добре за отбора ако тя бъде на тигани, отколкото ако води.

В същото време Цвети се е доказала като добър лидер и чисто логично ще е по-добре да е на паса.

Мъжете вече се ориентираха и се опитват по всякакъв начин да елиминират двете момичета, но шеф Ангелов скърши полета им към голямата награда.

Изкупителната жертва е ученичката. Големите претенденти за стоте бона си избърсаха ръчичките с ученичката. Искам да ви кажа, че много ми паднахте в очите.

Да си измиете ръцете с невръстната Цветомира е абсолютно безобразие.

Който е плейтнал чиниите той носи отговорността.

Цвети жестоко се обиди за това, че беше подценена от съотборниците си.

 

Ядосана съм, не затова че сте ме номинирали. Тъпо ми е заради изказванията им. Все едно аз не мога да готвя, толкова много се старах за тази черна куртка. Чувствам се предадена и пак подценена.

Зрителите също усетиха тези техни намерения да я пуснат като жертвено агне на вълците.

Смотльовци. Както каза шеф – „бършете си ръцете с ученичката“.

Пълни аматьори. Търсят как да се измъкнат и веднага номинираха Цвети, защото е най-малка и най-неопитна, което е пълна лъжа. Цвети е доста добър готвач и изобщо не трябваше да я номинират.

 

Лично аз не го намирам за доблестно. Добре, предложила е идеите, но не е направила или плейтнала чинията сам самичка. Както каза Шеф – „Паднахте ми в очите“. Има доста път да извървят докато заровят това его надълбоко и работят като едно цяло

Слаба ракия са останалите ако пращат най-младият на пангара.

Шеф Цу обаче, явно се доказва като професионалист и дори публикува творенията си в социалните мрежи и дава рецептите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отблокиране на прищипан нерв: 7 движения, които трябва да направите веднага, когато почувствате болка
Next: Нашенец отглежда в двора си плод, който убива най-страшните болести

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.