Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе
  • Новини

Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
asgaksdoasdkasdas.png

Както и у нас, така и във Великобритания, повечето млади хора мечтаят един ден да си купят собствен дом. За разлика от други държави в Европа, където наемането на апартамент е по-традиционно и предпочитано, британските младежи мечтаят за своите малки замъци, с лакирани огради и дъбови библиотеки, пише Mirror.

Но за младите хора собствеността на дома става все по-малко вероятна.

Цените на жилищата се покачват, а заплатите се свиват.

Средна възраст за закупуване на първи дом в Англия е около 33 г. Ще ви трябва и кредит от около 50 000 британски лири, както и две достойни заплати. За някои младежи обаче все пак е възможно, стига да правят сериозни жертви. Вижте например Джени Крокарт, на 21 г., която си купи първото жилище миналата година.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Момичето от Йейт, Бристол, направила покупката един месец след като навършила 20 години.

Тя плати за него 120 000 лири. „Родителите ми нямаха достатъчно излишни пари, но винаги ми казваха, че, когато имам работа, мога да си позволя да си купя каквото ми хареса. Притежаването на собствен дом винаги е било важно за мен. За мен, когато наемате, просто плащате ипотеката на някой друг.

Затова, веднага щом започнах да печеля, започнах да спестявам по 50 лири настрани тук-там, или дори повече, ако успея“, разказва тя. Джени отдавна е планирала да има своя собственост.

На 17-годишна възраст тя решила да се откаже от следването и да се запише на практически курс към мебелната компания Furnished Homes. Успехът дошъл бързо: тийнейджърката генерирала 500 000 лири в нов бизнес през първите три години.

Същевременно тя живеела у дома, за да може да спести. Все пак е въпрос на късмет това, че е намерила добра работа близо до дома на родителите си, което не е възможно за всички. Но все пак тя трябвало да прави лишения.   „В този момент започнах да пестя много повече. Около 500 паунда на месец. За известно време работех на непълен работен ден в кръчма, заедно с чиракуването си, за да допълня приходите си.

Също така възприемах бонусите си точно като такива – бонуси. Така спестяванията ми бързо започнаха да се покачват“, добавя момичето. На 18-годишна възраст Джени се срещнала с ипотечен консултант за първи път, за да разбере какво може да заеме и какви депозити ще й трябват.

След това нещата наистина станали сериозни. На 19 г. тя открила дома, който искала да купи и положила всички усилия, за да вдигне останалата част от депозита си от 10%.   Апартаментът се нуждаел от пълно преобразяване, в което Джени видяла повече възможност, отколкото тежест.

След като накрая взела ключовете малко след двадесетия си рожден ден, тя прекарала по-голямата част от свободното си време около рисуването и декорирането. Благодарение на усилията си, тя вярва, че апартаментът сега струва над 150 000 паунда – около 30 000 паунда повече, отколкото тя е платила.

Continue Reading

Previous: Турски журналист откри гроба на голямата любов на Ататюрк в София
Next: Горките, как ли живеят на 30 квадрата? Толкова е само холът вкъщи! Е, бих разменила целия апартамент за техните 30 квадрата – уникално!

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.