Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жана Бергендорф е съсипана
  • Новини

Жана Бергендорф е съсипана

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
berenganjgana.jpg

Почивай в мир ти същество красиво. Това написа в профила си в социалната мрежа певицата Жана Бергендорф.

Огненокосата победителка от „Х фактор“ обаче не уточни кой близък до сърцето си човек е изгубила.

Изпълнителката на „Самурай“ смени профилната си снимка с жалейка. Ето и всичко написано от нея над печалното изображение:

„Почивай в мир ти същество красиво!!!

Беше и завинаги ще останеш с мен!!!

Обичам те, приятелю добър, преживях ме много заедно и как само преди два дни си говорехме. Но кой да очаква, че днес вече те няма???

Ще ми липсваш завинаги!!!

RIP!!!“

Още за нея:

Жана Бергендорф е родена на 20 октомври 1985 г. като Жана Владимирова Бранкова в София с фамилното име на втория съпруг на майка си.[1]. Започва да пее още от 6-годишна. В рода ѝ музиканти са майка ѝ и нейните баба и дядо. Пяла е в Детския радиохор и детска вокална група „Врабчета“.

Омъжва се през 2007 г. за датчанина корабен инженер Стефан Бергендорф, имат момче Леон. Заминава за Южна Корея през 2010 г. Жана взима решение да се върне в родината си през 2012 г. Скоро след това неин близък приятел я записва за кастингите на „X Factor“ и така влиза в музикалното шоу. По време на предаването Жана не остава нито веднъж на елиминации, на финала побеждава с 69,9 % от гласовете на зрителите.

Вече като изпълнител от музикална компания „Вирджиния Рекърдс“ Жана се присъединява към Рафи, Део, Лео и Играта в българската версия на химна на Световното първенство по футбол „Светът е наш“, заедно с оригиналния изпълнител на песента Дейвид Кори. На 12 юни 2014 г. излиза дебютната ѝ самостоятелна песен „Самурай“, която става най-излъчваната песен в българския ефир в продължение на 5 седмици. По-късно, на 9 декември 2014 г., издава дуетната си песен с Кристо „Играем с теб до края“, която е 3 седмици в общия чарт и 7 поредни седмици оглавява класацията за най-излъчвани български музикални произведения. Следващата ѝ самостоятелна песен „Невъзможни сме сами“ излиза на 7 май 2015 г. и заема челна позиция в чартовете в продължение на 6 седмици и е най-излъчваната песен в българския ефир за 3 поредни седмици. Песента на Моисей „Време“ с нейно участие излиза на 23 октомври 2015 г. и е лидер в класацията на най-излъчваните български песни в продължение на 9 поредни седмици.

Жана е носителка на наградата „Жена на годината 2014“ в категория Сцена/Музика на сп. „Grazia“. Малко след премиерата на „Невъзможни сме сами“ е отличена и за „БГ Дебют“ на Годишните музикални награди на БГ Радио 2015. През 2014 и 2015 г. е в списъка на най-влиятелните популярни личности в България на сп. Forbes.

Участва в „VIP Brother 8“ през есента на 2016 година. По време на участието си Жана признава за дългогодишните си проблеми с наркотиците и употребата на кокаин.[2]

На 28 януари 2017 г. Жана Бергендорф представя видеоклип към песента „Докрай“, а малко по-късно същата година се разделя с „Вирджиния Рекърдс“.

На 12 март 2018 г. е обявено, че Жана в група с още четирима певци ще представят България на Евровизия. Equinox завършват на 17 място на финала на конкурса с общ брой точки – 166.

През март 2019 г. Жана и Пламен Бонев представят съвместната им песен на английски език – They Can’t Touch Us. Седмици по-късно, на 12 април 2019 г. излиза дуетът на Жана Бергендорф и Дамян Попов – „Едно“. През същата година скрита под маската на „Розата“ завършва на второ място в предаването на Нова телезивизия „Маскираният певец“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брижит Макрон яде тези ПОДМЛАДЯВАЩИ ХРАНИ, благодарение на които на 69 има фигура на ученичка
Next: Връхлитат ни бури, град и студ след жегите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.