Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жан Виденов с таен син: Как живее днес бившият министър-председател на България
  • Новини

Жан Виденов с таен син: Как живее днес бившият министър-председател на България

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
jnajasinn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Откакто е извън политическа сцена, Жан Виденов страни от медийното внимание, а последните години от живота му са изпълнени с обрати за семейството му. Бившият премиер, който на 22 март празнува 60-годишнина, е погребал майка си, а единственият му син Васил, за чието съществуване знаят малцина, е напуснал бащиния дом.

Наследникът на Жан е на 28 години и е завършил архитектура. Родният Пловдив се оказал тесен за амбициите му и той решил да търси кариерно развитие в столицата. Така от няколко години живеел в София и вече бил част от екипа на голямо архитектурно студио, чийто собственик и основател е не кой да е, а бившият главен архитект на Столичната община Петър Диков. Колегите на Васил го описват като скромен и много трудолюбив младеж и споделят, че визуалната прилика с баща му е поразителна най-вече заради идентичните им сини очи. За момента синът на Виденов никак не се вълнувал от политика и не намирал мястото си в нея за в бъдеще, пише „Ретро“.

Самият Жан също категорично отказва да дава политически интервюта и оценки на управляващите. Историята ще го помни като най-младия министър-председател, който поема кормилото на държавата, когато е само на 35. Управлява 24 месеца и 17 дни (25 януари 1995 – 11 февруари 1997), а днес е доктор на науките и доцент в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив. Води лекции на студентите по „Управление на проекти и програми“, „Международен проектен мениджмънт“, „Корпоративен инвестиционен мениджмънт“, „Външноикономическа политика“, „Европейска интеграция“ и „Международни бизнес преговори, договори и сделки“. Автор и съавтор на 7 учебника и над 20 научни публикации.

Виденов продължава да живее със съпругата си Каталина в панелен апартамент на ул. „Вук Караджич“ в Пловдив. Блокът е пететажен, стар и не е саниран. Комшии споделят, че с жена му делели жилището с неговите родители, но майка му неотдавна се споминала, а няколко месеца преди нея издъхнал и брат ѝ. Жан и Каталина живеели скромно и карали коли втора употреба. Съпругата на бившия премиер се занимавала със земеделие и консултации относно инвестиции, проектиране, изграждане на соларни паркове и други. Имала своя фирма и изкарвала хубави пари, но в никакъв случай не тънели в лукс, разказват техни дългогодишни съседи от Филибето.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сиромахов закла Митрофанова: Ако не беше СССР, сега щяхме да имаме излаз на Бяло море
Next: Счупете яйце в чаша вода и го оставете до леглото преди лягане – ето защо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.