Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жегите са тук, а те изпълзяха: Ето как да защитите домовете и градините си от змии
  • Новини

Жегите са тук, а те изпълзяха: Ето как да защитите домовете и градините си от змии

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
vsdfvgfkbdfkbkgngh.png

Времето навън се затопли, а с него изпълзяха… змиите. Много хора имат фобии от тези влечуги и изпитват панически страх от тях. Безспорно срещата със змия не е никак приятна.

Влечугите могат да се видят и из градовете, а сякаш там най-често пълзят из градинките и парковете. Но всички знае, че по селата – където много от нас имат къщи, както и по вилите кошмарът с влечугите е огромен.

Преди време от jenata.blitz.bg споделихме няколко народни поверия, свързани със змиите, както и какво да направите, ако намерите това влечуго в двора си.

Но сега от jenata.blitz.bg ще се отзовем на помощ на всички и ще издадем как да защитите домовете и градините си от змиите.

За да защитите имота си от появата на влечуги, е необходимо да поддържате тревите наоколо окосени, своевременно да премахвате боклука, както и изсечените и мъртви дървета. Това твърдят специалистите по влечугите.

Те подчертаха, че в летните къщи и вили е необходимо периодично да се коси тревата, да се запълват дупки и да се предотвратява натрупването на битови отпадъци, боклук и трупи.

И преди да решите да убиете някоя змия, изпълзяла в двора ви, то знайте, че те са необходимо звено в хранителните вериги. Да речем усойниците унищожават голям брой гризачи, а самите те служат за храна на редки птици – змияр, бял и черен щъркел, голям креслив орел.

Усойниците живеят в смесени гори с поляни и блата, ловуват на сушата или в застояли водоеми. Близо до човешкото жилище, те често се изкачват в купчини боклук, крият се в дупки и висока трева.

Змиите живеят и ловуват в близост до водоеми – реки, езера, езера и блата. Обикновено змиите не са агресивни и при среща с човек се опитват да изпълзят от него. Въпреки това експертите предупреждават, че при среща със змия е по-добре да я избягвате и никога да не я провокирате.

Когато се разхождате в гората или на места с висока трева, трябва да носите ботуши и да се движите, съзнателно създавайки много шум. Чувайки стъпки, змията може да избяга.

Ако сте ухапани от усойница, трябва незабавно да се обадите на тлефон 112 или да светкавично да стигнете до най-близката болница.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новият тотомилионер на България белязан от знак от съдбата
Next: Всички с телефони с Андроид получават жизнено важна функция от Гугъл

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.