Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената, дала гласност на случая с обезобразеното момиче: Страх ме е!
  • Новини

Жената, дала гласност на случая с обезобразеното момиче: Страх ме е!

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fbxbfdjfdhfdhfd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вчера на обяд в 12:24 видях, че имам чакащо съобщение в социалните мрежи със заплахи към мен във връзка със случая с нарязаното момиче в Стара Загора с макетен нож.

Бях предупредена да внимавам какво говоря и пиша и да очаквам, че ще ме преследва бяло BMW. Това заяви пред БНТ жената, дала гласност на случая с обезобразеното 18-годишно момиче от Стара Загора.

Тя е прекарала 6 часа в районното управление на града заради получена заплаха. Казва, че се страхува – и за себе си, и за семейството си. Едва днес е намерила сили да каже на голямото си дете, че я заплашват. Малкото не може да отиде на детска градина. А полицаите я посъветвали – да не излиза сама никъде в следващите дни.

„Моментално се обадих на директора на полицията в Стара Загора, съответно той ми каза по най-бързия начин да отида във Второ районно. Отидох, бях разпитана от дознател, от криминалисти, беше образувано досъдебно производство. Те провериха кога и къде е роден, разбра се къде живее лицето. Беше арестуван в Раднево, направиха му обиск, иззеха му телефони, лаптоп и таблет.

Аз имам въпрос и какво да кажа – ядосана съм, страх ме е не само за мен, а и за семейството ми, но в случая той каза, че профилът му е бил хакнат. Моят въпрос е откога е хакнат, ако наистина е така, и ако не ме е заплашил той, кой го е направил?“

Полицията иззела телефона ѝ и му направила експертиза. А тя настоява в най-кратък срок да разбере кой я е заплашил за това, че има позиция по случая с нараненото момиче и още – трябва ли да се чувства виновна за това, че е приятелка на семейството, че се бори за това да даде гласност, защото системата не работи.

„Искам да призова всички хора, които са писали негативни коментари или квалификации по този случай, да си проверят чакащите съобщения и ако и те имат заплахи, да дадат сигнал в полицията.“

До момента не знае да има и други заплашени. Казва, че телефонът ѝ е гръмнал от обаждания от вчера до днес. Страхува се от нови заплахи. Но е благодарна за подкрепата на съпруга си. Близките ѝ я окуражават да продължи да се бори, но е ужасена от факта, че никой не може да й гарантира защита – нито за нея, нито за семейството ѝ.

„В момента не мога да отида никъде сама, не мога дори да заведа детето си на градина. Просто животът ми спира в момента. Вярвам, че държавата има ресурс, за да разбере дали профилът на този човек е хакнат и кой е изпратил заплахата. Надявам се в най-кратък срок това нещо да се случи.

Нека не чакаме отново 30 дни, както беше със заподозрения за нападението с макетния нож. Макар, че той не е заподозрян, то се знае кой е. Мисля, че не сме страна от третия свят и е крайно време държавата да го докаже.“

Казва, че знае, че всички имаме задължения като общество. Но не усеща да имаме права и защита. А се нуждае от такава:

„Затова съм толкова ядосана. Това е недопустимо откъдето и да се погледне. Скандален случай – имам чувството, че съм в някакъв филм, с тази разлика, че две семейства сме главните герои в него.“

Задържаният за заплахите към нея още е в ареста. Благодарна е на директора на полицията в Стара Загора и на всички полицаи, които са дошли в почивния си ден, за да работят по нейния случай. Недоумява защо в различни медии се цитира името на районен прокурор, който твърдял, че няма връзка между нападението над 18-годишното момиче и заплахата към нея.

И повтаря – заплахите са заради позицията ѝ по случая и заради факта, че му е дала гласност.

„И двете семейства сме много притеснени. Момичето беше разпитвано снощи до късно в районната прокуратура. Със сигурност не е добре психически, не знам как е и физически след многото часове на разпит. Шокирани сме. Едновременно сме уплашени, но сутринта получихме някакво много леко удовлетворение, че извършителят е задържан.

Но моят въпрос всъщност е какво правим след като изтекат и тези 72 часа?!?! Защото историята помни, медиите също, че той беше задържан преди месец за 72 часа, сега отново е задържан – какво следва след това? Пак ли ще бъде пуснат?“.

Жената не знае дали малтретираното момиче е било заплашвано и след края на месец юни. Опасява се да не би и този път виновните да използват връзки и познанства, за да избегнат наказания.

„Този случай е една голяма мистерия! От началото до края. Видимо някой по веригата не си е свършил работата. Сега вече има достатъчно доказателства за това – искаме да разберем КОЙ или КОИ са тези хора.

Въпросът е кой или кои са лекарите, които са направили първата експертиза. И защо е необходимо момичето да минава през поредния ад, защото някой не си е свършил работата. Много говорим за физическото състояние на детето, а какво правим с психическото!?!“

Жената потвърждава, че семейството е теглило кредит, за да лекува нарязаното момиче. Няколко души вече са дали заявка, че искат да помогнат. Засега не е ясен начинът как това може да се случи – притесняват се да дадат банкова сметка, защото ще станат ясни имената им.

И призовава – хората да се включат в националните шествия пред съдебните палати утре в страната, за да покажем, че сме общество. И никой не е застрахован от това да му се случи същото или да бъде заплашван за това, че има позиция и отказва да мълчи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внезапно почина бившият социален министър Иван Нейков
Next: Сашо Кадиев шокира след напускането: Това никога не съм го казвал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.