Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената, дала гласност на случая с обезобразеното момиче: Страх ме е!
  • Новини

Жената, дала гласност на случая с обезобразеното момиче: Страх ме е!

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fbxbfdjfdhfdhfd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вчера на обяд в 12:24 видях, че имам чакащо съобщение в социалните мрежи със заплахи към мен във връзка със случая с нарязаното момиче в Стара Загора с макетен нож.

Бях предупредена да внимавам какво говоря и пиша и да очаквам, че ще ме преследва бяло BMW. Това заяви пред БНТ жената, дала гласност на случая с обезобразеното 18-годишно момиче от Стара Загора.

Тя е прекарала 6 часа в районното управление на града заради получена заплаха. Казва, че се страхува – и за себе си, и за семейството си. Едва днес е намерила сили да каже на голямото си дете, че я заплашват. Малкото не може да отиде на детска градина. А полицаите я посъветвали – да не излиза сама никъде в следващите дни.

„Моментално се обадих на директора на полицията в Стара Загора, съответно той ми каза по най-бързия начин да отида във Второ районно. Отидох, бях разпитана от дознател, от криминалисти, беше образувано досъдебно производство. Те провериха кога и къде е роден, разбра се къде живее лицето. Беше арестуван в Раднево, направиха му обиск, иззеха му телефони, лаптоп и таблет.

Аз имам въпрос и какво да кажа – ядосана съм, страх ме е не само за мен, а и за семейството ми, но в случая той каза, че профилът му е бил хакнат. Моят въпрос е откога е хакнат, ако наистина е така, и ако не ме е заплашил той, кой го е направил?“

Полицията иззела телефона ѝ и му направила експертиза. А тя настоява в най-кратък срок да разбере кой я е заплашил за това, че има позиция по случая с нараненото момиче и още – трябва ли да се чувства виновна за това, че е приятелка на семейството, че се бори за това да даде гласност, защото системата не работи.

„Искам да призова всички хора, които са писали негативни коментари или квалификации по този случай, да си проверят чакащите съобщения и ако и те имат заплахи, да дадат сигнал в полицията.“

До момента не знае да има и други заплашени. Казва, че телефонът ѝ е гръмнал от обаждания от вчера до днес. Страхува се от нови заплахи. Но е благодарна за подкрепата на съпруга си. Близките ѝ я окуражават да продължи да се бори, но е ужасена от факта, че никой не може да й гарантира защита – нито за нея, нито за семейството ѝ.

„В момента не мога да отида никъде сама, не мога дори да заведа детето си на градина. Просто животът ми спира в момента. Вярвам, че държавата има ресурс, за да разбере дали профилът на този човек е хакнат и кой е изпратил заплахата. Надявам се в най-кратък срок това нещо да се случи.

Нека не чакаме отново 30 дни, както беше със заподозрения за нападението с макетния нож. Макар, че той не е заподозрян, то се знае кой е. Мисля, че не сме страна от третия свят и е крайно време държавата да го докаже.“

Казва, че знае, че всички имаме задължения като общество. Но не усеща да имаме права и защита. А се нуждае от такава:

„Затова съм толкова ядосана. Това е недопустимо откъдето и да се погледне. Скандален случай – имам чувството, че съм в някакъв филм, с тази разлика, че две семейства сме главните герои в него.“

Задържаният за заплахите към нея още е в ареста. Благодарна е на директора на полицията в Стара Загора и на всички полицаи, които са дошли в почивния си ден, за да работят по нейния случай. Недоумява защо в различни медии се цитира името на районен прокурор, който твърдял, че няма връзка между нападението над 18-годишното момиче и заплахата към нея.

И повтаря – заплахите са заради позицията ѝ по случая и заради факта, че му е дала гласност.

„И двете семейства сме много притеснени. Момичето беше разпитвано снощи до късно в районната прокуратура. Със сигурност не е добре психически, не знам как е и физически след многото часове на разпит. Шокирани сме. Едновременно сме уплашени, но сутринта получихме някакво много леко удовлетворение, че извършителят е задържан.

Но моят въпрос всъщност е какво правим след като изтекат и тези 72 часа?!?! Защото историята помни, медиите също, че той беше задържан преди месец за 72 часа, сега отново е задържан – какво следва след това? Пак ли ще бъде пуснат?“.

Жената не знае дали малтретираното момиче е било заплашвано и след края на месец юни. Опасява се да не би и този път виновните да използват връзки и познанства, за да избегнат наказания.

„Този случай е една голяма мистерия! От началото до края. Видимо някой по веригата не си е свършил работата. Сега вече има достатъчно доказателства за това – искаме да разберем КОЙ или КОИ са тези хора.

Въпросът е кой или кои са лекарите, които са направили първата експертиза. И защо е необходимо момичето да минава през поредния ад, защото някой не си е свършил работата. Много говорим за физическото състояние на детето, а какво правим с психическото!?!“

Жената потвърждава, че семейството е теглило кредит, за да лекува нарязаното момиче. Няколко души вече са дали заявка, че искат да помогнат. Засега не е ясен начинът как това може да се случи – притесняват се да дадат банкова сметка, защото ще станат ясни имената им.

И призовава – хората да се включат в националните шествия пред съдебните палати утре в страната, за да покажем, че сме общество. И никой не е застрахован от това да му се случи същото или да бъде заплашван за това, че има позиция и отказва да мълчи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внезапно почина бившият социален министър Иван Нейков
Next: Сашо Кадиев шокира след напускането: Това никога не съм го казвал

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.