Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената, която дръзна да се опълчи на прокурорското синче от Перник, със смразяващи подробности за него
  • Новини

Жената, която дръзна да се опълчи на прокурорското синче от Перник, със смразяващи подробности за него

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
jefaisfoasfoas.jpg

Никой не е над закона – сещаме се за тази максима, когато станем свидетели на поредния случай на „улично правосъдие“ и безнаказаност. А такива не липсват в последните години. Поредният подобен инцидент се разигра в Перник, където синът на виден местен прокурор реши да раздава сам справедливост в родния си град.

„Той явно изпитва удоволствие да наранява, да унижава и това да бъде записано. Оказа се, че след това тези клипове той ги изпраща на потърпевшите. Целта е да ги сплаши“. Това каза в интервю за предаването „120 минути“ Мариана Андонова от Перник за прокурорския син Васил Михайлов.

Тя е жената, която събра смелост да се опълчи на един младеж, който беше решил, че ще раздава улично правосъдие – чрез побои, а държавата не беше в състояние да го спре. Никой не смееше да възрази.

Не изпускай тези оферти:

Андонова подаде жалба в полицията, след като съпругът ѝ беше пребит от 18-годишния Васил Михайлов заради съмнение, че е изрекъл обидни думи за него.

След нейната жалба и много други хора се осмелиха да се оплачат от прокурорския син. В крайна сметка Михайлов беше задържан, но остана в ареста само 5 месеца, след което беше освободен под домашен арест. Оказа се обаче, че не спазва мярката и е излизал многократно. Сега отново е в ареста, а главния прокурор Иван Гешев призова баща му да подаде оставка.

Мариана Андонова признава, че се страхува, цялото ѝ семейство се страхува, но са осъзнали, че докато всички се страхуват никой нищо няма да предприеме.

„Братята на мълчанието са страхът и примирението. Това се случва в Перник. Хората мълчат, защото ги е страх и са се примирили. Оказа се, че цял един град е знаел какво прави този човек… и всички са мълчали“, коментира Андонова.

Още новини:

Работим по съвместно разследване с швейцарската прокуратура и съдебна полиция. Разследва се организирана престъпна група за трафик на хора с цел да извършват просия в Швейцария.

Държанието на тези български граждани е в много тежки условия. Швейцарците квалифицират тази дейност като експлоатация на хора и като държане в робство. Това каза на брифинг Борислав Сарафов, заместник главен прокурор и директор на Националната следствена служба.

Има 6 задържани в Швейцария. Задържаните са от Луковит и са от малцинска общност.

Претърсени са 2 адреса, разпитани са над 10 души, обясни Сарафов. Хората, които са станали жертва на трафик в Швейцария, са държани в робство и са експлоатирани за просия, а средствата от тази просия са превеждани към България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от Русе намери заровено голямо имане в двора си при изкопни работи и се хвана за главата
Next: Пълен обрат за убийството на полицай Бъчваров! На българска територия откриха

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.