Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената, която дръзна да се опълчи на прокурорското синче от Перник, със смразяващи подробности за него
  • Новини

Жената, която дръзна да се опълчи на прокурорското синче от Перник, със смразяващи подробности за него

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
jefaisfoasfoas.jpg

Никой не е над закона – сещаме се за тази максима, когато станем свидетели на поредния случай на „улично правосъдие“ и безнаказаност. А такива не липсват в последните години. Поредният подобен инцидент се разигра в Перник, където синът на виден местен прокурор реши да раздава сам справедливост в родния си град.

„Той явно изпитва удоволствие да наранява, да унижава и това да бъде записано. Оказа се, че след това тези клипове той ги изпраща на потърпевшите. Целта е да ги сплаши“. Това каза в интервю за предаването „120 минути“ Мариана Андонова от Перник за прокурорския син Васил Михайлов.

Тя е жената, която събра смелост да се опълчи на един младеж, който беше решил, че ще раздава улично правосъдие – чрез побои, а държавата не беше в състояние да го спре. Никой не смееше да възрази.

Не изпускай тези оферти:

Андонова подаде жалба в полицията, след като съпругът ѝ беше пребит от 18-годишния Васил Михайлов заради съмнение, че е изрекъл обидни думи за него.

След нейната жалба и много други хора се осмелиха да се оплачат от прокурорския син. В крайна сметка Михайлов беше задържан, но остана в ареста само 5 месеца, след което беше освободен под домашен арест. Оказа се обаче, че не спазва мярката и е излизал многократно. Сега отново е в ареста, а главния прокурор Иван Гешев призова баща му да подаде оставка.

Мариана Андонова признава, че се страхува, цялото ѝ семейство се страхува, но са осъзнали, че докато всички се страхуват никой нищо няма да предприеме.

„Братята на мълчанието са страхът и примирението. Това се случва в Перник. Хората мълчат, защото ги е страх и са се примирили. Оказа се, че цял един град е знаел какво прави този човек… и всички са мълчали“, коментира Андонова.

Още новини:

Работим по съвместно разследване с швейцарската прокуратура и съдебна полиция. Разследва се организирана престъпна група за трафик на хора с цел да извършват просия в Швейцария.

Държанието на тези български граждани е в много тежки условия. Швейцарците квалифицират тази дейност като експлоатация на хора и като държане в робство. Това каза на брифинг Борислав Сарафов, заместник главен прокурор и директор на Националната следствена служба.

Има 6 задържани в Швейцария. Задържаните са от Луковит и са от малцинска общност.

Претърсени са 2 адреса, разпитани са над 10 души, обясни Сарафов. Хората, които са станали жертва на трафик в Швейцария, са държани в робство и са експлоатирани за просия, а средствата от тази просия са превеждани към България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от Русе намери заровено голямо имане в двора си при изкопни работи и се хвана за главата
Next: Пълен обрат за убийството на полицай Бъчваров! На българска територия откриха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.