Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената на Виктор Николаев проговори
  • Новини

Жената на Виктор Николаев проговори

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
vitkasorasoroas.jpg

Виктор Николаев избягва да коментира личния си живот. Единственото, което се знае за него, е, че от 15 години има връзка с колежката си от радиото Людмила Железова, от която има дъщеря Дара, пише вестник Ретро.

Железова упорито страни от светските изяви на мъжа си и нито веднъж не е била
негова дама по партита.

Най-пресният пример е банкетът по случай 25-годишнината на Нова ТВ, където Виктор
отново вдигаше наздравиците като ерген. В интервю за Националното радио обаче
Людмила повдига завесата около себе си и признава някои неизвестни факти за личността
си.

В БНР е още от 1997 година, а преди това се е изявявала в сферата на изкуството.
Висшето й образование пък е специалност “История”. “1997 година се явих на един конкурс и от тогава работя само в радиото. Преди
това работех в радиото и театъра. Всъщност аз попаднах в радиото докато работех
в Театър 199”, споделя жената на Николаев.

Не изпускай тези оферти:

В трудните години Людмила работела и като учител в 150-о ОУ “Цар Симеон” в София.

“Исках да науча децата да обичат историята”, признава тя, но не крие, че радиото е най-голямата й страст.

За пръв път посетила сградата на БНР в детските си години, когато пеела в детски
хор в Бургас. “В БНТ записахме спектакъл и дойдохме в БНР. Като в един храм се почувствах и
си помечтах на входа на радиото – боже, ако някога порасна, много искам да работя
тук”, споделя радиоводещата, предават от Ретро.

Работата не й пречи да е любяща майка. Въпреки, че с Виктор имат 12 години разлика в нейна полза, били на едно мнение за възпитанието на Дара.

Още от Виктор:

Водещата на сутрешния блок на Нова телевизия Мира Иванова се опълчи на Костадин Костадинов за гоненето на медии.

На няколко пъти в интервю с лидера на „Възраждане“ тя подчерта, че изгонените от лидера на „Възраждане“ медии от пресконференцията в БТА са нейни колеги, не го каза, но намекна, че това не е правилно, предаде Актуално.

Колегата на Иванова – Виктор Николаев, попита Костадинов и защо ползва американската платформа Facebook, след като не вижда САЩ като нещо добро.

Лидерът на „Възраждане“ контрира: защо американците ползвали българското изобретение компютър. Николаев отвърна с въпрос – а Вие защо не ползвате компютъра на Джон Атанасов, не съвременните?

Иначе Костадинов посочи, че или се избира председател на парламента, или „отиваме на нови избори“. И заяви, че „Възраждане“ няма да отстъпят от своята кандидатура – Петър Петров.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да ни убиете, ще си платите за всичко, за всеки
Next: Божинов: Напуснах Септември, защото вече сме октомври

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.