Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената на прокурора: Не съм бита, спънах се
  • Новини

Жената на прокурора: Не съм бита, спънах се

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2023
adsksdfdfmbfmbf.png

Пред NOVA говори съпругата на пернишкия прокурор Бисер Михайлов, който вчера беше обвинен за побой над нея. Биляна Михайлова, която в момента се намира в болница, отрича да е жертва на домашно насилие. Разказва, че среднощният конфликт между нея и съпруга ѝ е обикновен битов скандал.

Часове след ареста на пернишкия прокурор Бисер Михайлов за побой, Стоян Нешев разговаря със съпругата му Биляна, която според обвинението е жертва на домашно насилие. От Нова се свързват с нея през видеовръзка, тъй като е в болница“

„Добре се чувствам. В момента съм в болница. Оставиха ме под наблюдение за известно време, но нямам някакви оплаквания.

Стоян Нешев: Виждам синина под окото ви. Тя следствие на какво е?

Биляна Михайлова: Най-вероятно е следствие от удара от падането. Имах някакъв лек оток, който впоследствие премина надолу към окото.

Стоян Нешев: Но не е от побой тази синина? Така ли да разбирам?

Биляна Михайлова: Не. Не е.

Според Биляна случилото се с мъжа ѝ е семеен скандал. „Категорично не съм жертва на домашно насилие. Снощи се случи обикновен спор между нас, който прерасна в скандал. Обикновен битов скандал, какъвто има във всяко семейство“, твърди тя.

Нашата дъщеря беше в банята по това време и след като чула нашия ескалирал спор – се е обадила на 112.

Жената разказва, че не е имало очевидци. „Имам травма на главата, която е от падане на земята. По-скоро мисля, че се спънах. Или загубих равновесие по-скоро и след това паднах и оттам ми е тази травма на главата“, твърди тя.

Стоян Нешев: Но мъжът ви посягал ли ви е?

Биляна Михайлова: Мъжът ми не мие посягал и не ме е удрял. Не смятам, че съпругът ми е опасен, за да живеем под един покрив. Мисля, че станалото между нас може да се поправи. Да го разрешим ние между нас, не пред медиите и държавата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия! 20-годишен бъдещ полицай загина в ада край Петрич, а приятелката му…
Next: Откриха наш тираджия мъртъв на паркинг във Франция, мистерия обви трагедията

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.