Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена вижда разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато тя поглежда вътре сърцето й спря
  • Новини

Жена вижда разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато тя поглежда вътре сърцето й спря

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
ccahasyastast.png

Малиса Луис закъсняваше за работа в началното училище, когато реши да направи кратък път през задънената улица на Кентъки. Нямаше начин да знае, че с това ще спаси живот.

Докато Малиса караше, видя напред черна чанта за боклук по средата на пътя.

Когато се приближи, видя, че торбата се движи. Тя се приближи до нея и грабна мобилния си телефон, за да запише какво се случва.

Това беше черна торба за боклук, чийто отвор беше завързан и съдържанието й се блъскаше наоколо, привличайки окото на шофьора.

 

Не изпускай тези оферти:

Въпреки че нямаше представа какво има вътре, Малиса знаеше, че в чантата има нещо живо, така че тя я разкъса. Това, което откри вътре, я натъжи.

Там имаше кученце. Очарователно, жизнено и изключително благодарно кученце.

 

Веднага щом видя лицето на Малиса, кученцето започна да маха щастливо с опашката си, сякаш знаеше, че всичко ще бъде наред.

Кучето имаше каишка, но нямаше никаква идентификация, така че Малиса го взе и го заведе да работи в началното училище с нея.

Тази вечер тя и синовете й заведоха кученцето на ветеринаря. Ветеринарят прегледа кученцето и каза на Малиса, че не може да е на повече от 8 седмици.

За щастие, след прегледа, установиха че кученцето е здраво.

 

Малиса сподели преживяването си във социалните мрежи заедно със съобщение: „Ако това е вашето кученце, уведомете ме. Ако вие сте мръсникът, който го сложи в торба за боклук и го хвърли отстрани на пътя … .. вие сте болен!“

Както отделът за контрол на животните, така и полицията се опитват да определят кой би извършил толкова зловещ акт срещу такова уязвимо и сладко животно.

– Той е доста игрив – каза тя. „Просто говорихме за това колко е подвижен и пъргав. Той подскача радостно насам натам и играе с новите си играчки”

 

Малиса и синовете й решиха да запазят кученцето, като го кръстиха по подходящ начин.

След като донесе кучето вкъщи, семейството на Луис го нарече „Хефти“ заради торбата, в която е намерен. Никой не дойде да претендира за очарователното кученце и семейството му обеща да се погрижи за него.

 

Continue Reading

Previous: Сестрата на Саня Борисова плени сърцето на красив арабски принц – истината за луксозния ѝ живот в Дубай
Next: 109-годишна жена казва, че избягването на мъжете е тайната на дългия живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.