Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена е платила 20 хиляди евро на българин да убие мъжа й на Златни пясъци
  • Новини

Жена е платила 20 хиляди евро на българин да убие мъжа й на Златни пясъци

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
ubsitpolicie.jpg

Двама души са задържани под стража и ще останат в ареста по обвинение в убийство на германеца Александър Шмит на Златните. Това определи Окръжния съд във Варна.

Под стража остават задържани 33-годишния Станимир Р. и 43-годишната Агнес Т, родена в СССР, но получила немско гражданство впоследствие.

Престъплението е извършено с користна цел по особено мъчителен за жертвата начин на 8 юли тази година в района на к.к. Златни пясъци. Двамата са привлечени към наказателна отговорност ден по-късно, Станимир като извършител, а Агнес като подбудител на тежкото престъпление.

Според държавното обвинение, на неустановена дата през периода юни- юли в
Германия и България, германската гражданка Агнес умишлено склонила българина да
извърши убийството срещу сумата от 20 хиляди евро.

Станимир Р. е бил осъждан у нас. Преди години заминал за Германия, където
живеел преимуществено и имал собствен бизнес.
Агнес Т. е родена в Азербайджан ССР, но е с германско гражданство и работи в
европейската държава.

За престъплението, в което двамата на обвинени НК предвижда наказание
лишаване от свобода от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без
замяна“, съобщиха от пресслужбата на Окръжния съд във Варна.

Според адвоката на Станимир Р. не са били събрани дори бегли доказателства,
които да сочат, че именно той е съпричастен към престъплението.

Освен това бил
открит от органите на реда и не бил направил опит да се укрие, а осъжданията му били
далеч в миналото, поради което съдът беше помолен да не му определя мярка за
неотклонение.

Защитникът на Агнес Т. поиска по-лека мярка за неотклонение – парична
гаранция с довода, че за жената също няма събрани доказателства, които да я уличават
в съпричастност към тежкото престъпление.

Тъй като е отседнала в хотел в курорта
Златни пясъци, беше предложено на съда да я остави на този адрес, за да бъде на
разположение на органите на реда.

Забрана за напускане на България пък щяла да
елиминира опасността да се укрие и да избегне наказателно преследване.

Варненският окръжен съд, като разгледа събраните до момента материали от
досъдебното производство, прие че съществува обосновано подозрение, Станимир Р. и
Агнес Т. да са съпричастни към деянието, в което са обвинени.

Макар и в самото
начало на разследването, този извод се подкрепя от разгледаните в съвкупност
доказателства – преглед на записите от видеокамерите в района, свидетелски
показания, направените претърсвания и изземвания и експертни становища. Предвид тежестта на престъплението и предвиденото наказание за него – повече от 10 г.

лишаване от свобода, съдебният състав прецени като реална опасността двете лица да
се укрият или да извършат престъпление. По отношение на българина са налице и
предишни влезли в сила присъди у нас, макар и в миналото.

Отделно пред съда не бяха
представени доказателства за финансовите възможности на Агнес Т., за да й бъде
определена мярка „парична гаранция“. Тепърва за Станислав Р. и германската
гражданка ще се събира информация от германските власти за съдимостта им там.

Поради наличието на всички законови предпоставки, Варненският окръжен съд
прецени, че най- подходящата мярка за неотклонение спрямо Станислав Р. и Агнес Т.
към този момент е най-тежката – „задържане под стража“.

Определенията могат да бъдат обжалвани пред Апелативен съд – Варна в
тридневен срок от днес.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предложение: 2 032 лв. средна учителска заплата от 1 септември
Next: Живеем със 140 лева на месец, нямаме ток и телевизия, но се обичаме много!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.