Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена изпаднала в кома, оставяйки мъж и 6 деца. След години ги очаквала огромна изненада
  • Новини

Жена изпаднала в кома, оставяйки мъж и 6 деца. След години ги очаквала огромна изненада

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
gfdhfghtrhtrhtr.jpg

Жена загубила много кръв и изпаднала в кома, оставяйки 6 деца. Няколко години по-късно съпругът й чува почукване на вратата, отваря я и просто онемява.

Раздялата с един от родителите се смята за едно от най-лошите неща, които могат да се случат на дете.

Точно това трябвало да преживеят тези 6 деца. През последните две години те не можели да разговарят или да прегърнат майка си. През това време баща им се грижел добре за нея и се опитвал да поддържа познатия начин на живот на многолюдното семейство.

47-годишната Лориан Бартел била в кома през последните две години и никой не знаел кога ще се събуди, съобщава East Idaho News.

Всичко започнало през август 2015 г., когато Лориен била отведена в спешното отделение с тежко кървене. Тя имала голяма язва в червата, но въпреки това лекарите казали на семейството й, че след няколко години ще си бъде у дома.

За съжаление прогнозата им не се потвърдилаа.

Лориен се озовала в хирургичното отделение, но кървенето се повторило още няколко пъти и заради липса на кислород мозъкът й пострадал. Това вероятно е причинило увреждане на здравето на жената, но лекарите не могат да кажат колко е силно и какви са последствията. Оттогава майката на 6 деца е в кома.

Така 53-годишният Майк изведнъж станал единственият родител в семейството. През октомври 2015 г. той взел съпругата си от болницата, за да се грижи за нея у дома. Оттогава той и децата постоянно са там, създават й максимално комфортни условия и се надяват тя да се събуди.

Според семейството е имало моменти, в които е изглеждало, че майка им е чула или разбрала какво се случва около нея. Но тъжното е, че тя не може да отговори.

Лекарите им казали, че майка им е във вегетативно състояние. На медицински език тя яде, спи и тялото й продължава да функционира в отсъствието на умствена дейност и емоции.

Подаръкът, който ги разплакал

Децата, които тогава са на възраст между 12 и 24 години, са принудени да работят след училище, за да имат пари за необходимите разходи. След инцидента семейството изпитва сериозни финансови затруднения.

Но през една Коледа насред несгодата им се случило истинско чудо.

Една декемврийска сутрин Майк отворил вратата и изпитал истински шок. На прага му застанал екип от телевизионни журналисти, които го поздравили и му съобщили, че имат подарък за него от тайния Дядо Коледа – чек за 10 000 щатски долара.

Майк онемял и се мъчел да сдържи сълзите си. Просто вижте реакцията на Майк към акта на доброта във видеото по-долу:

 

Към днешна дата жената продължава да бъде в кома, вече над 7 години. През юли 2022 г. общността в Айдахо организира благотворителна акция, която успява да събере нови дарения за голямото семейство.

„Никога няма да престана да ме унижава колко са готови хората да помогнат на семейството ми и колко щедри са хората“, казва Сейди Бартел, едно от шестте деца.

„Никога няма да спра да вярвам в чудеса, защото съм ги виждала отново и отново“, добавя тя.

Надяваме се, че скоро ще станат свидетели на ново чудо и майка им ще излезе от комата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До оградата ни стоеше стара количка. Приближих се и видях, че са ни подхвърлили бебе
Next: Поклон: Русе потъна в скръб за Венци

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.