Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена му го изгони и се наложи да живее в гаража, но той не се отчая и направи ремонт
  • Новини

Жена му го изгони и се наложи да живее в гаража, но той не се отчая и направи ремонт

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
reremraonsangas.jpg

Имате ли сръчни ръце, можете да направите всичко. Дори и да превърнете стар склад в уютно жилище. Също като този мъж, който преобразил пустеещ склад в прекрасен дом, след като жена му го изхвърли от вкъщи.

Често се случва да се караме с роднините и близките си. Главният герой на тази история и автор на това произведение на изкуството също започнал често да се кара с жена си и в един ден тя го изритала от семейното гнездо.

Известно време той гостувал на приятели и познати, но осъзнал, че това не може да продължава вечно. И тъй като съпругата му не искала и да чуе за него, той решил да превърне складовото помещение, което притежавал, в уютен дом.

Не изпускай тези оферти:

Първоначално го почистил и изхвърлил трупаните с години боклуци. След това изолирал тавана и монтиран няколко изхода за вентилация. Така си осигурил проветрение и достъп на свеж въздух.

 

След това направил дървена рамка, която отвътре и отвън облицовал с фиброкартон. Шпакловал стените, боядисал ги в сиво и се сдобил с кокетна дневна.

По тавана монтирал допълнителна подсветка, а на пода – дървени первази.

За да направи пода топъл, първо го изолирал с минивата, отгоре поставил коркова изолация и чак след това наредил ламината.

Над тази стая има още една. Там е спалнята. До нея се стига по стилна стълба от метал и дърво. Подът на спалнята е покрит с ламинат, а отстрани, за безопасност, са монтирани стъклени первази.

 

В жилището си има и кухня, снабдена с всички необходими уреди.

 

Стените й първоначално са изравнени, а после облепени с декоративни тухлички.

 

Единственият минус на кокетното му жилище е липсата на големи прозорци, през които да влиза пряка слънчева светлина, но мъжът е компенсирал недостатъка с допълнително осветление.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко спечели Софи Маринов от концерта си в Арена Армеец
Next: Студент преобрази стар автобус в модерен дом

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.