Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена намери вързано кученце на пейка в парка със сърцераздирателна бележка-Ето какво пишеше
  • Новини

Жена намери вързано кученце на пейка в парка със сърцераздирателна бележка-Ето какво пишеше

Иван Димитров Пешев декември 10, 2022
kockckceocoece.jpg

„На 22 ноември една от моите сътруднички от „Mascotas Coyoacán“ получи съобщение, което я предупреждава за куче, вързано с верига за пейка в парк и до бележка.

Кучето беше изоставено на място в осем сутринта, а ние бяхме уведомени едва в 3 часа следобед.

Това ме накара да си помисля, че някой вече е спасил кучето, но за наша изненада, когато пристигнахме, кучето все още беше на същото място, заобиколено от хора, които се опитваха да го нахранят отдалеч, защото в момента беше доста агресивно.

 

Не изпускай тези оферти:

Когато пристигнаха, намериха кучето все още там с хора около него, които се опитваха да нахранят и помогнат на бедното куче, но беше твърде агресивно, за да се приближи

Бележката беше на испански и беше написана от дете. Тя гласеше:

„Здравейте, моля, осиновете ме, аз съм Макс. Моля ви, моля ви да осиновите това малко куче и да се грижите добре за него.

Много ме боли да оставя кучето си тук, но взех това решение, защото семейството ми винаги го малтретира/злоупотребява и ми стана толкова тъжно да го гледам да страда в тези лоши условия.

Така че, ако четете това и чувствате сърцето си, моля, осиновете го и се грижете добре за него. Ако не, моля, оставете тази бележка там, където беше, за да могат други да я прочетат и да го осиновят. Благодаря.“

Те скоро разбраха, че кучето на име Макс е просто кученце и агресията, която проявява, е просто страх

„Веднага, чрез видео разговор, се свързахме с треньор, който винаги ни помага с животни, които имат проблеми с агресията, за да може да ни насочи как да го свалим от пейката, тъй като не позволяваше на никого да се приближи.

Отне ни почти два часа, за да го измъкнем. Разбрахме, че проблемът е в страха и не че е агресивен, а че е ужасѐн.

С помощта на няколко съседи, които носеха всичко, помолих за допълнителна помощ треньора, който следеше всичко случващо се през видео разговора, насочвайки ме как да сложа примка на врата на кучето, за да срежем веригата. Отне известно време, но го направихме.”

 

Отне им два часа, но успяха да изкарат Макс от скамейката и на каишка и да го спасят.

Continue Reading

Previous: Светът я обожава, а тя не може да понася единственото си дете – ето как живее днес синът на Бриджит Бардо
Next: Кумовете звъннаха, че ще дойдат! Ами сега – вкъщи мръсотия и чудо! Добре че знам тези трикчета – даже и препарати не ви трябват

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.