Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена намери вързано кученце на пейка в парка със сърцераздирателна бележка-Ето какво пишеше
  • Новини

Жена намери вързано кученце на пейка в парка със сърцераздирателна бележка-Ето какво пишеше

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
sfdvdvdsvdsvdfvfd.png

„На 22 ноември една от моите сътруднички от „Mascotas Coyoacán“ получи съобщение, което я предупреждава за куче, вързано с верига за пейка в парк и до бележка.

Кучето беше изоставено на място в осем сутринта, а ние бяхме уведомени едва в 3 часа следобед.

 

Това ме накара да си помисля, че някой вече е спасил кучето, но за наша изненада, когато пристигнахме, кучето все още беше на същото място, заобиколено от хора, които се опитваха да го нахранят отдалеч, защото в момента беше доста агресивно.

Когато пристигнаха, намериха кучето все още там с хора около него, които се опитваха да нахранят и помогнат на бедното куче, но беше твърде агресивно, за да се приближи

 

Бележката беше на испански и беше написана от дете. Тя гласеше:

„Здравейте, моля, осиновете ме, аз съм Макс. Моля ви, моля ви да осиновите това малко куче и да се грижите добре за него.

 

Много ме боли да оставя кучето си тук, но взех това решение, защото семейството ми винаги го малтретира/злоупотребява и ми стана толкова тъжно да го гледам да страда в тези лоши условия.

 

 

Така че, ако четете това и чувствате сърцето си, моля, осиновете го и се грижете добре за него. Ако не, моля, оставете тази бележка там, където беше, за да могат други да я прочетат и да го осиновят. Благодаря.“

Те скоро разбраха, че кучето на име Макс е просто кученце и агресията, която проявява, е просто страх

„Веднага, чрез видео разговор, се свързахме с треньор, който винаги ни помага с животни, които имат проблеми с агресията, за да може да ни насочи как да го свалим от пейката, тъй като не позволяваше на никого да се приближи.

Отне ни почти два часа, за да го измъкнем. Разбрахме, че проблемът е в страха и не че е агресивен, а че е ужасѐн.

С помощта на няколко съседи, които носеха всичко, помолих за допълнителна помощ треньора, който следеше всичко случващо се през видео разговора, насочвайки ме как да сложа примка на врата на кучето, за да срежем веригата. Отне известно време, но го направихме.”

Отне им два часа, но успяха да изкарат Макс от скамейката и на каишка и да го спасят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесна Изненада от НОИ! Добавки за 680 хил. пенсионери! Ето кои ще я получат
Next: Котка изчезнала за три дни, а когато се върнала на врата й имало бележка

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.