Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена, омъжена за турчин, разказва за живота си в Истанбул
  • Новини

Жена, омъжена за турчин, разказва за живота си в Истанбул

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
ejenjajsnjasn.jpg

Светлана е руска блогърка, която с чувство за хумор нарича себе си „съпруга на турски султан.“

Тя живее в Истанбул от повече от година, а преди е живяла в Санкт Петербург, Русия, където се среща с бъдещия си съпруг, който бил на почивка там.
Тя разказва за живота си в Истанбул:

Чувствам се наистина омъжена
Всички се опитваха да ме плашат, разказвайки ми истории за последиците от сключването на брак с мъж от турски произход.

След една година брак, започнах да чувам още по-неподходящи съвети от сорта на: „Не трябва да имате деца, ако решите да се разведете, няма да ги видиш повече“.

Не изпускай тези оферти:

Сега имаме 2 деца.

Промени ли се връзката ни? Да, и то много. Чувствам се наистина омъжена. Работих в продължение на 12 години (5 от тях без почивен ден). Сега не е необходимо да работя, тъй като съпругът ми работи и осигурява на семейството ни всичко необходимо. Усещам неговата подкрепа и защита.

Децата ни биват наричани „изроди“ и „вещици“

„Изрод“, „Магаре“, „Жаба“ и други думи се използват по адрес на децата ми на улицата. Но аз го приемем с усмивка. По-голямата ми дъщеря е наричана „грозна“ и „вещица“ многократно.

Тук хората не искат да „урочасат“ децата и затова не казват хубави думи за тях.
Трябва да нося рокли и да готвя овче месо

Съпругът ми се ядосва, когато нося само по-широка тениска вкъщи, дори и да не излизам на терасата.

Казва, че наоколо има много сгради и може някой да ме види.
Също така не обича да готвя свинско месо. Казва, че изобщо не е здравословно и мирише лошо. Истината е, че овчето месо мирише по-зле, но…
Хората в Турция знаят какво е хубава храна

Не харесвам местната закуска. Преди се тревожех заради това, тъй като съм блогър от Турция, а дори не харесвам турската закуска, но защо трябва да се ядат наденици, маслини и конфитюр на закуска? Това не е храна за закуска!

Говорейки за храна, почти всички десерти в Турция са покрити със захарни сиропи. Основните ястия се приготвят с доматено пюре и огромни количества олио.

А всяко улично заведение продава дюнери. Благодарение на необичайната техника за печене на месото за дюнерите, цялата мазнина пада от него.

Ходенето из къщата с обувки е почти престъпление

Ако отидете на гости в дома на някой приятел, трябва да свалите обувките си дори преди да влезете в антрето. Турците изобщо не носят обувки у дома и са много шокирани от хората, които ходят с обувки вкъщи.

Задължително е да свалите обувките си, преди да влезете в джамията: джамиите се считат за общи домове.
Коледните подаръци често се връщат в магазините

На всеки 1 януари съпругът ми и аз отиваме в мола, заедно с още хиляди хора, за да си сменим подаръците, които сме получили. Тук хората често подаряват дрехи като подаръци, защото са евтини и се правят тук, в Турция.

Тази година купихме пуловери на майките ни и те ни подариха пуловери също. Не всички подаръци ни стават, но това не е проблем: човек може да размени артикул във всеки магазин, принадлежащ към веригата, от която е закупен.

Ще трябва да дадете много пари, за да дадете на детето си прилично образование

Е, за съжаление, доброто образование в Турция е или за умни, или заможни хора. Вашето дете ще има възможност да ходи на държавна детска градина само след като навърши 4 години и само за 4 часа (от 8 до 12 ч.) Ако искате да оставите детето си за по-дълго (например до 17:00), това са допълнителни групи, за които ще трябва да платите.

В частните училища трябва да плащате за всичко: храна, училищни и спортни униформи, а детето ви трябва да има iPad, за да има възможност да решава някои задачи онлайн. Общата сума, която е необходима обикновено е около 3000 евро годишно.

Секциото е доста често срещано в местните болници

Жените раждат деца в частни родилни болници. Цените варират от 150 до 3000 евро, като част от разходите са частично покрити от тяхната задължителна застраховка.

Секциото е наистина често срещана процедура по няколко причини. За лекаря е по-удобно и много жени се страхуват от естественото раждане, затова искат операция. Имате право да се приберете вкъщи на следващия ден след раждането на бебето, ако всичко е наред.

Някои бракове не се основават на любовта

Днес има много двойки, които не крият отношенията си от родителите си, пътуват заедно и наемат апартаменти заедно (това са предимно студенти, които са се преместили в друг град).

Но в някои малки градове има строги традиции, които трябва да се спазват. В източната част на страната хората трябва да се женят по преценка на семействата си.

Между другото, те дори не излизат заедно преди сватбата.

Медицината е много развита
Има един интересен факт за турската медицина: технологиите и оборудването, които съществуват в най-добрите болници, са също толкова добри и развити, колкото американските и европейските, а цените са с 20-30% по-ниски.

Често хората пътуват до Турция, за да се подложат на пластична хирургия: увеличаване на гърдите, контур на тялото и операция на носа или устните.

Нещо повече, често можете да забележите мъже с превръзки на главата си. Това означава, че наскоро са преминали през процедура за трансплантация на коса.

Цените в Турция

За да планирате бюджета си за живот в Турция, трябва да вземете предвид всичките си основни разходи. Да вземем за пример Авчилар, област Истанбул.
Наемането на къща струва около 1000 евро на месец.

Наемът на апартамент струва приблизително 200 евро на месец. Наемането на кола струва около 31 евро на ден, а наемането на колело е някъде около 15 евро на ден.

Ще похарчите около 30 евро за храна от супермаркет и ще можете да се храните с нея една седмица. Чаша кафе струва 78 цента, чаша чай е половината от цената на кафето. Средната сметка за вечеря в ресторант с изглед към морето струва 43 евро. В местна пицария ще похарчите около 6 евро.

Удобно е да пътувате между градовете с влак, а първият и последният вагон са първокласни. По-добре е да закупите места там, тъй като те са само с около 50% по-скъпи. В тези вагони има само 16 места, има безплатен Wi-Fi, вечеря и безплатни напитки на всеки 30 минути.

Бъдете внимателни, когато отидете на пазара

Турците изглеждат много любезни, но са лукави.

Дават „огромни“ отстъпки, но винаги отваряйте торбичката и гледайте какво са ви дали. Ако пазарувате плодове и зеленчуци, избирайте си ги сами.
Характеристиките на турците

След като изпият сутрешното си кафе, винаги обръщат чашката наобратно, за да разберат какво им е приготвила съдбата.

Когато дойдат неканени гости, турците им показват, че са много щастливи от този факт и започват да ги убеждават, че са приготвили вечерята специално за тях.
Те никога не бързат и винаги закъсняват.

Те не си делят сметката в заведенията, а започват да се карат кой да плати. Всеки се опитва да я вземе.
Използват клаксона доста често, когато шофират и крещят през прозореца на колата.

Киселото мляко е допълнение към всяко ястие.

Целуват се по бузите, дори когато се срещат за пръв път с даден човек.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Затънал в дългове – баща на 3 деца сложи край на живота си
Next: Българин наби охраната на руския президент Владимир Путин

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.