Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена осиновила момче, което никой не искал. Ето как изглежда след година в новото семейство
  • Новини

Жена осиновила момче, което никой не искал. Ето как изглежда след година в новото семейство

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
jenaososinovoa.jpg

Тази история изумила целия свят. Жена реши да осинови болно момче, от което дори лекарите се отказали. Тя успяла да му даде надежда и вяра в щастливото бъдеще.

Като цяло трябва да отдадем почит на хората, които осиновяват деца, за това трябва да имате много търпение и сила. А семействата, които вземат деца с физически увреждания, са върхът на доброто!

Днес от 365 Новини ще ви разкажем тази страхотна история.

Присила Морс живее в САЩ и е активен потребител на социалните мрежи. Един ден тя попаднала на пост за болно момче, което никой не искал да осинови. Той току-що бил навършил седем години, но прекарал целия си живот в болници.

 

Момчето имало сериозни здравословни проблеми: церебрална парализа, сколиоза и сериозно забавяне на развитието. В този пост жената прочела кратка информация за него. Там било казано, че биологичните му родители почти не са хранили детето, не са му обръщали внимание и напълно го игнорирали.

 

По това време Присила вече имала деца: две нейни собствени деца и едно осиновено момиче. Жената помислила малко и все пак решила, че има достатъчно любов и грижи за още едно детенце. След няколко дни Присила и съпругът й вече били в центъра за осиновяване.

По-късно осиновителите разказват, че когато видели бебето Райън, са били шокирани. Детето приличало на скелет и трудно можело да се движи.

 

„Момчето беше много слабо и практически нямаше мускули. Беше дебело колкото ръката ми. Дори не можех да си представя, че всичко е толкова зле “, спомня си жената.

 

Животът на момчето висял почти на косъм и новите родители го откарали на секундата в клиниката Вандербилт в САЩ. Лекарите трябвало да хранят детето със специална сонда и капкомери. И след две седмици лечение, момчето можело да бъде заведено при новото си семейство.

 

Минала една година, теглото на момчето се нормализирало, то започнало да се учи да говори и вече постига успехи. Райън се усмихва много и се радва да общува с други деца. А Присила казва, че вече почти никога не плаче.

семейство

Само благодарение на любовта, грижите и усилията на осиновителите си, детето започнало да се възстановява. Останалите деца в семейството също са много доволни от братчето си, играят си с него с удоволствие, четат му и му обръщат много внимание.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водещият на България сутрин стана баща за втори път, бебето с много интересно име
Next: Бойко Борисов: Хемус няма да стане НИКОГА, ГЕРБ трябва да се върне на власт!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.