Някои от нас никога не разбират какво е щастието да родиш дете, други пък, напротив, не оценяват този даден им от Бога дар и с лека ръка се отказват от правото си да бъдат родители, оставяйки дечицата си за отглеждане в домове или направо на произвола на съдбата.
За щастие има и хора, за които нуждата да се грижат за някого и да станат родители е толкова силна, че дават втори шанс на изоставените дечица . И Съдбата винаги знае как да ги възнагради за стореното:
Ингеборг Макинтош е жена, която по една или друга причина не е успяла да се сдобие със собствено дете.
Въпреки това обаче тя никога не се отказва от идеята си да стане майка, затова истинското щастие настъпва в живота й, когато получава възможност да осинови малкия Джордан.
Не изпускай тези оферти:
Всичко върви добре, докато един ден, 20 години по-късно, не й бива поставена страшна диагноза, а именно заболяване на бъбреците, при което, за да оцелее, трябва да й бъде трансплантиран един бъбрек.
Щом разбрал какво се случва, осиновеният й син веднага се подложил на тест, за да разбере дали неговият бъбрек е съвместим с тялото на майка му.
Той не й казал за плановете си, защото предполагал, че тя нямало да му позволи да изложи здравето си на риск заради нея.
Оказало се, че Джордан е подходящ за донор и все пак успял да убеди майка си да се подложат заедно на операция и да й дари своя бъбрек. Това бил неговият начин да й се отплати за всичко, което е направила за него – от осиновяването до непрекъснатите грижи, които вече 20 години полагала за него.
Операцията преминала успешно и след нея всичко се развило както трябва. А Джордан най-сетне бил спокоен, че подобаващо се отплатил за всичко, което Ингеборг е направила за него. Защото както тя спасила живота му навремето, така сега и той съумял да спаси нейния.