Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена от Англия отказа да мие косата си в продължение на две години поради мързел и показа резултата
  • Новини

Жена от Англия отказа да мие косата си в продължение на две години поради мързел и показа резултата

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
kokskasktast.jpg

Млада жена Еня Бренан, която живее във Великобритания, каза, че се е отървала от пърхота, като е отказвала да мие косата си дълго време.

Освен това 24-годишната администраторка сподели какво се е случило с къдриците й през целия този период.

Еня Бренан отказва да мие косата си в продължение на две години

Не изпускай тези оферти:

Според Еня цели две години не е използвала шампоан.

Основната причина беше елементарен мързел. Младата жена отбеляза:

„Просто миех косата си с вода два пъти седмично и малко по-често, когато спортувах и се потя.

Обикновено хората спират да мият косата си напълно, а след това трябва да преодолеят периода, когато косата се омазнява. Но аз избрах друг път.“

Жителка на Обединеното кралство подчерта, че е започнала постепенно да увеличава периода, в който не е правила процедури за грижа за косата. Когато тази цифра достигна две седмици, тя просто победи омазняването на скалпа със сух шампоан.

Бренан отбеляза:

„Повратният момент беше три месеца! косата ми вече не е мръсна. Освен това се отървах завинаги от дразненето на скалпа, защото при по-често миене имах пърхот.

Младата жена допълни, че дори майсторите във фризьорския салон често й правят комплименти за косата й, смятайки я за привлекателна и здрава.

Освен това, благодарение на прост експеримент, жител на Великобритания спести значителна сума пари, която обикновено се изразходва за грижа за косата. На всеки шест месеца Еня отива в салон за красота, за да се подстриже за 20 паунда.

Великобритания заключи:

„Хората винаги искат да помиришат косата ми, защото си мислят, че мирише. Но те не усещат нищо – главата не мирише нищо. Хората са шокирани, че изглеждам спретнато.”

Струва си да се отбележи, че това не е първият път, когато нежният пол експериментира с къдрици, отказвайки да ги измие.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена спаси семейство от горяща кола в Пловдив
Next: Внезапно почина доцент Антоний Гълъбов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.