Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена от Кръстова гора: Излекувах се от рак на това чудодейно място
  • Новини

Жена от Кръстова гора: Излекувах се от рак на това чудодейно място

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
vsvsdbdfhsfdhfg.jpg

Всяка година в навечерието на Кръстовден хиляди вярващи се стичат от цялата страна край манастира „Света Троица“ в Кръстова гора в Родопите. Там се пази частица от чудотворния кръст, затова и мястото е чудодейно и свещено.

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Небето се отваря за вярващите и желанията им се сбъдват.

Не са единични случаите, когато вярващи споделят, че са преживели истинско чудо след посещението си на Кръстова гора.

Всеки мирянин идва тук със своята молитва и вярата, че молбите му ще бъдат чути.

Всяка година в новинарските репортажи на Кръстовден виждаме хора, които с възторг споделят, че на Кръстова гора витае специална енергия, която не може да се опише с думи. Някои пък споделят, че благодарение на това място и на молитвите си са се изцелили от тежки болести.

Една от тях е Мария Великова. Преди години тя чува най-тежката диагноза – рак. Но по думите й благодарение на лечебното място е успяла да се излекува.

„Започнах да ходя по лекари – операции, лъчетерапии..“ казва жената пред Nova и добавя: „Всяка година идвам да черпя енергия. Тук ми е много добре. И съм жива и здрава вече 16 години“.

„За първи път дойдохме тук през 2003 година“, споделя жената. Тогава тя получила кръвоизлив и разбрала за диагнозата рак. „Решихме да се качим точно на 13, за да запалим свещичка и да си тръгнем.“

Времето било лошо, всичко било покрито с мъгла. Мария влязла в църквата със съпруга си. „Чувахме само пеенето, нищо не се виждаше. В един момент някаква сила освети цялата църква, всичко грейна. Както имаше мъгла, се появи даже луната“.

Оттогава Мария всяка година посещава Кръстова гора, където се зарежда с необикновена енергия.

„Благодатта на това място се дължи на парчето кръст, което е заровено в тази местност“, разяснява отец Серафим. „Тук Бог е постоянно с нас“.

Вярвайте в чудеса и се молете!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тест от Карл Юнг! Кой кръг ще изберете разкрива вашата Карма в живота
Next: Изненада: Бойко Борисов остана извън сметките на парламента

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.