Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена от Кръстова гора: Излекувах се от рак на това чудодейно място
  • Новини

Жена от Кръстова гора: Излекувах се от рак на това чудодейно място

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
vsvsdbdfhsfdhfg.jpg

Всяка година в навечерието на Кръстовден хиляди вярващи се стичат от цялата страна край манастира „Света Троица“ в Кръстова гора в Родопите. Там се пази частица от чудотворния кръст, затова и мястото е чудодейно и свещено.

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Небето се отваря за вярващите и желанията им се сбъдват.

Не са единични случаите, когато вярващи споделят, че са преживели истинско чудо след посещението си на Кръстова гора.

Всеки мирянин идва тук със своята молитва и вярата, че молбите му ще бъдат чути.

Всяка година в новинарските репортажи на Кръстовден виждаме хора, които с възторг споделят, че на Кръстова гора витае специална енергия, която не може да се опише с думи. Някои пък споделят, че благодарение на това място и на молитвите си са се изцелили от тежки болести.

Една от тях е Мария Великова. Преди години тя чува най-тежката диагноза – рак. Но по думите й благодарение на лечебното място е успяла да се излекува.

„Започнах да ходя по лекари – операции, лъчетерапии..“ казва жената пред Nova и добавя: „Всяка година идвам да черпя енергия. Тук ми е много добре. И съм жива и здрава вече 16 години“.

„За първи път дойдохме тук през 2003 година“, споделя жената. Тогава тя получила кръвоизлив и разбрала за диагнозата рак. „Решихме да се качим точно на 13, за да запалим свещичка и да си тръгнем.“

Времето било лошо, всичко било покрито с мъгла. Мария влязла в църквата със съпруга си. „Чувахме само пеенето, нищо не се виждаше. В един момент някаква сила освети цялата църква, всичко грейна. Както имаше мъгла, се появи даже луната“.

Оттогава Мария всяка година посещава Кръстова гора, където се зарежда с необикновена енергия.

„Благодатта на това място се дължи на парчето кръст, което е заровено в тази местност“, разяснява отец Серафим. „Тук Бог е постоянно с нас“.

Вярвайте в чудеса и се молете!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тест от Карл Юнг! Кой кръг ще изберете разкрива вашата Карма в живота
Next: Изненада: Бойко Борисов остана извън сметките на парламента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.