Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена от Павликени захвърли бастуна след 5 бани в минералната вода на Полски Тръмбеш
  • Новини

Жена от Павликени захвърли бастуна след 5 бани в минералната вода на Полски Тръмбеш

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
pavlaviavkaenei.jpg

Ето какви чудеса вършат вълшебната минерална вода!

37-годишната теменужка Реколта от Павликени хвърли бастуна след 5 бани в лечебната минерална вода на къпалните в Полски Тръмбеш. Сензацията стана известна след изричното благодарствено писмо на майката Недялка Иванова в бележката за мнения.

Писмото е било забелязано от Емил Янев, шеф на минералния комплекс.

„Искам да дам кураж на всички майки с болни от множествена склероза деца. Нека да вярват и да търсят бялата ластовица. Минералната вода в Полски Тръмбеш е вълшебна.

Не изпускай тези оферти:

Тук с подводен масаж, каране на колело и упражнения детето ви може да проходи и да пази равновесие. Моята теменужка се прероди в купалните. Сега е без бастун и ходи сама … „, е само съвсем малка част от писмото на Недялка.

ОЧЕВИДЦИ НА ПРОХОЖДАНЕТО НА ТЕМЕНУЖКА

Сред тях са отговорникът за купалите Гошо Петков, медицинската сестра Мария Захариева, Йорданка Иванова и много други. Всички бяха категорични какво са виждали – една млада жена е идвала няколко дни почти неподвижна и е тръгнала сама.

От дните в Полски Тръмбеш за сензацията се разнасят вече легенди. Това е първият известен случай – човек да дойде с бастун и в количка и да тръгне без тях.

След срещите със свидетели на чудото тръгнахме да търсим самата теменужка и майка й в Павликени. Открихме г-жа Реколта в къщата й близо до автогарата.

Тя беше на себе си и рисуваше, дъщеря й беше на курс, а майка й – в Лесичери при своя съпруг, който се разболя тежко тези дни.
„Купих си крака“ за рождения ден на мама

ВЧЕРА НЕДЯЛКА ИВАНОВА Е ИМАЛА РОЖДЕН ДЕН И ДАЩЕРА И ТЕМЕНУЖКА Е НАПРАВИЛА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПОДАРЪК – „купила си е крака“. Така ни посрещна младата жена, за която всички в Полски Тръмбеш твърди, че е на около 23 години.

Тя е на 37 години, с дете на 15 и съпруга италианец. Теменужка Рекокола рисуваше в двора на къщата си и прие нашия екип с широка усмивка.

„Ами вярно е, което сте казали в Полски Тръмбеш и което е написала майка ми в писмото. Може да е чудо, може да е бяла лястовица, може да е сензация. За мен си е прохождението от лечебните качества на тази вода. П

реди няколко седмици се събудих една сутрин в леглото и не можех да си помръднат краката. Изпаднахме в ужас, защото дъщеря ми Ивелина не ме е видяла в такова състояние. Бях неподвижна и безпомощна.

Майка ми започна да разпитва, ходила в Овча могила, но в този санаториум нямаше места и можеше да остане едва в края на юни, после отидохме в Обединение, но там минералното саниториум не работи и сега го строят, накрая отидохме в Полски Тръмбеш на минералния басейн, който тъкмо отваряше. След това бай Георги ни заведе на купалите.

Пътувахме от Павликени до купалите общо 5 дни и накрая излязохме от водата сама, без бастун, и тръгнах, отидох да колата. Не можех да повярвам, че това се случва с мен! „, Разказа пред нашия екип“ Теменужка „.

След раждането Темнежжка ослепява, не може да ходи и да говори

ИСТОРИЯТА НА ТЕМЕНУЖКА Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СИЛНИЯ ЧОВЕШКИ ДУХ и за волята, която наистина може да направи чудеса. Нейната мултиплена склероза се отключва след раждането на Ивелина преди 15 г.

Бременността е била нормална и безпроблемна. После обаче момичето ослепя, не може да говори и не може да ходи. Успява да преодолее всичко това с много терапия, силна воля и различни медикаменти, но до днес твърди, че предписаното „Бетаферон“ не е най-подходящото лечение.

След това теменужката преглежда и запазва равновесие, но болестта й пречи да завърши висшето си образование. Тя работи няколко години в читалището в Павликени и преди 6 г. отива на младежки обмен в италианското градче Лече. Там среща Антонио Рекола, който е дистрибутор на хранителни добавки на американската фирма „Амои“. Преди една година двамата сключват брак,

„Аз чета много и имам информация за моето заболяване, мисленето ми е много по-различно от това на доста хора. Упражненията, които се правят в минералната вода, моите знания и силна воля за пълноценен живот ме превърнаха в човек, за който да говоря.

Не е изпадала в такова състояние от раждането на детето, най-странното е, че лекарите ми казаха сега, че масажите във водата не са препоръчани. Но аз пет дни не спрях да правя точно и само подводни масажи. Не знаех, че толкова близо до Павликени има такава вода … „, не спира да говори Темънужка.

ВСЪЩНОСТ В МАЛКО ХОРА ЗНАЯТ КАКВО БОГАТСТВО има в Полски Тръмбеш. Дано тази конкретна история на теменужка от Павликени разкрива инвеститорския дух и инициатива, както и туроператори от областния град и страната.

Минералните купални, спасили нашата героиня от съдбата на инвалид, са в индустриалната зона на града. Те бяха възстановени едва преди две години, а м.г. владиката освети параклиса в двора им. Миналото лято започна работа в края на века за минералния басейн в Ловния парк, за които по проекти и пари на общината са изплатени близо 500 000 лева.

Минералният извор в Полски Тръмбеш е с гореща вода между 38 и 40 градуса и притежава доказани лечебни качества за кожни, ставни и гинекологични заболявания. Тази „златна мина“ обаче така и си стои неизползвана. Едва при управлението на кмета Георги Чакъров има реално раздвижване.

Само през тази събота и неделя през минералния открит басейн са минали над 300 посетители, а след проникването на теменужка палатките сигурно също ще бъдат препълнени. Проблемът е, че няма никаква база до двете водоеми, но засега Община Полски Тръмбеш предоставя своя общински хотел.

Източник: bgnow.eu

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога няма да познаете коя е тази наша красавица: Фаталната хубост и огромният талант не знаят възраст
Next: Началото на края: Спират мобилните мрежи и телефоните замлъкват през зимата, ето защо

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.