Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена от Павликени захвърли бастуна след 5 бани в минералната вода на Полски Тръмбеш
  • Новини

Жена от Павликени захвърли бастуна след 5 бани в минералната вода на Полски Тръмбеш

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
pavlaviavkaenei.jpg

Ето какви чудеса вършат вълшебната минерална вода!

37-годишната теменужка Реколта от Павликени хвърли бастуна след 5 бани в лечебната минерална вода на къпалните в Полски Тръмбеш. Сензацията стана известна след изричното благодарствено писмо на майката Недялка Иванова в бележката за мнения.

Писмото е било забелязано от Емил Янев, шеф на минералния комплекс.

„Искам да дам кураж на всички майки с болни от множествена склероза деца. Нека да вярват и да търсят бялата ластовица. Минералната вода в Полски Тръмбеш е вълшебна.

Не изпускай тези оферти:

Тук с подводен масаж, каране на колело и упражнения детето ви може да проходи и да пази равновесие. Моята теменужка се прероди в купалните. Сега е без бастун и ходи сама … „, е само съвсем малка част от писмото на Недялка.

ОЧЕВИДЦИ НА ПРОХОЖДАНЕТО НА ТЕМЕНУЖКА

Сред тях са отговорникът за купалите Гошо Петков, медицинската сестра Мария Захариева, Йорданка Иванова и много други. Всички бяха категорични какво са виждали – една млада жена е идвала няколко дни почти неподвижна и е тръгнала сама.

От дните в Полски Тръмбеш за сензацията се разнасят вече легенди. Това е първият известен случай – човек да дойде с бастун и в количка и да тръгне без тях.

След срещите със свидетели на чудото тръгнахме да търсим самата теменужка и майка й в Павликени. Открихме г-жа Реколта в къщата й близо до автогарата.

Тя беше на себе си и рисуваше, дъщеря й беше на курс, а майка й – в Лесичери при своя съпруг, който се разболя тежко тези дни.
„Купих си крака“ за рождения ден на мама

ВЧЕРА НЕДЯЛКА ИВАНОВА Е ИМАЛА РОЖДЕН ДЕН И ДАЩЕРА И ТЕМЕНУЖКА Е НАПРАВИЛА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПОДАРЪК – „купила си е крака“. Така ни посрещна младата жена, за която всички в Полски Тръмбеш твърди, че е на около 23 години.

Тя е на 37 години, с дете на 15 и съпруга италианец. Теменужка Рекокола рисуваше в двора на къщата си и прие нашия екип с широка усмивка.

„Ами вярно е, което сте казали в Полски Тръмбеш и което е написала майка ми в писмото. Може да е чудо, може да е бяла лястовица, може да е сензация. За мен си е прохождението от лечебните качества на тази вода. П

реди няколко седмици се събудих една сутрин в леглото и не можех да си помръднат краката. Изпаднахме в ужас, защото дъщеря ми Ивелина не ме е видяла в такова състояние. Бях неподвижна и безпомощна.

Майка ми започна да разпитва, ходила в Овча могила, но в този санаториум нямаше места и можеше да остане едва в края на юни, после отидохме в Обединение, но там минералното саниториум не работи и сега го строят, накрая отидохме в Полски Тръмбеш на минералния басейн, който тъкмо отваряше. След това бай Георги ни заведе на купалите.

Пътувахме от Павликени до купалите общо 5 дни и накрая излязохме от водата сама, без бастун, и тръгнах, отидох да колата. Не можех да повярвам, че това се случва с мен! „, Разказа пред нашия екип“ Теменужка „.

След раждането Темнежжка ослепява, не може да ходи и да говори

ИСТОРИЯТА НА ТЕМЕНУЖКА Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СИЛНИЯ ЧОВЕШКИ ДУХ и за волята, която наистина може да направи чудеса. Нейната мултиплена склероза се отключва след раждането на Ивелина преди 15 г.

Бременността е била нормална и безпроблемна. После обаче момичето ослепя, не може да говори и не може да ходи. Успява да преодолее всичко това с много терапия, силна воля и различни медикаменти, но до днес твърди, че предписаното „Бетаферон“ не е най-подходящото лечение.

След това теменужката преглежда и запазва равновесие, но болестта й пречи да завърши висшето си образование. Тя работи няколко години в читалището в Павликени и преди 6 г. отива на младежки обмен в италианското градче Лече. Там среща Антонио Рекола, който е дистрибутор на хранителни добавки на американската фирма „Амои“. Преди една година двамата сключват брак,

„Аз чета много и имам информация за моето заболяване, мисленето ми е много по-различно от това на доста хора. Упражненията, които се правят в минералната вода, моите знания и силна воля за пълноценен живот ме превърнаха в човек, за който да говоря.

Не е изпадала в такова състояние от раждането на детето, най-странното е, че лекарите ми казаха сега, че масажите във водата не са препоръчани. Но аз пет дни не спрях да правя точно и само подводни масажи. Не знаех, че толкова близо до Павликени има такава вода … „, не спира да говори Темънужка.

ВСЪЩНОСТ В МАЛКО ХОРА ЗНАЯТ КАКВО БОГАТСТВО има в Полски Тръмбеш. Дано тази конкретна история на теменужка от Павликени разкрива инвеститорския дух и инициатива, както и туроператори от областния град и страната.

Минералните купални, спасили нашата героиня от съдбата на инвалид, са в индустриалната зона на града. Те бяха възстановени едва преди две години, а м.г. владиката освети параклиса в двора им. Миналото лято започна работа в края на века за минералния басейн в Ловния парк, за които по проекти и пари на общината са изплатени близо 500 000 лева.

Минералният извор в Полски Тръмбеш е с гореща вода между 38 и 40 градуса и притежава доказани лечебни качества за кожни, ставни и гинекологични заболявания. Тази „златна мина“ обаче така и си стои неизползвана. Едва при управлението на кмета Георги Чакъров има реално раздвижване.

Само през тази събота и неделя през минералния открит басейн са минали над 300 посетители, а след проникването на теменужка палатките сигурно също ще бъдат препълнени. Проблемът е, че няма никаква база до двете водоеми, но засега Община Полски Тръмбеш предоставя своя общински хотел.

Източник: bgnow.eu

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога няма да познаете коя е тази наша красавица: Фаталната хубост и огромният талант не знаят възраст
Next: Началото на края: Спират мобилните мрежи и телефоните замлъкват през зимата, ето защо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.