Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена получава помощ от случаен непознат на пътя. 3 години по-късно е шокирана
  • Новини

Жена получава помощ от случаен непознат на пътя. 3 години по-късно е шокирана

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2022
jenapoomoshottt.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Вероятно сте чували думите „Всичко се връща!“. Но най-важното е, че когато даваш, ще получиш.

Ако някога сте се съмнявали в тези неща, може би днешната история ще промени мнението ви. Ще Ви разкажем една история за една майка, която преживява тежко време и която един ден не е успяла да се прибере вкъщи. Той беше добър самарянин, който беше на правилното място в точното време. Но никой от тях не очакваше важната роля, която ще изиграят в живота на другия впоследствие.

През 2014 г., един дъждовен ден, Крис Райт и семейството му са на път за църква в Джорджия, САЩ, когато внезапно забелязали, че една кола се е отбила отстрани на пътя.

Спрели и той попитал жената дали всичко е наред. Тя обяснила, че горивото е свършило и трябва да отиде до най-близката бензиностанция. Тази жена беше Туни Хектор, самотна майка на две деца, която по това време е била разведена и затънала във финансови затруднения. Тя разказва по СНН:

„Една неделя ми свърши горивото по магистралата. Започнах да се разхождам с тубата и имах само 5 долара, а този човек се изправи и каза:

„Имате ли нужда от помощ?“

„Беше като че ли Бог го е изпратил по пътя ми.“

Жената разказва историята си за Крис, след като той й предложил да я закара до най-близката бензиностанция. Крис също разказва:

„Просто почувствах, че Господ каза:“ Каквото и да имаш в джоба си, просто й го дай. Тя се нуждаеше от това. Дадох й 40 долара и тя се разплака, а аз не знаех дали някога щях да я видя отново. Но аз се чувствах така, сякаш нещо ме накара да направя точно това в този момент“.

Три години по-късно майката на Крис Райт, Джуди била приета в болницата. Тя била диагностицирана с болестта на Паркинсон и състоянието й се влошавало. Крис заедно със семейството му, решили да намерят сестра, за да се грижи у дома за нея. Те започнали да търсят и да интервюират различни сестри в града, в който живели.

Един ден бащата на Крис го повикал и му разказал за сестра, която той и майка му наистина харесали. Казал му, че по някаква причина е почувствал, че има нещо различно в тази жена, и че той и Джуди се чувстват много по-добре, когато тя е наоколо.

Крис изявил желание да се срещне с тази жена.

Точно като семейството му, той веднага харесал жената. Тази жена и семейството й споделяли обща преданост към църквата и вярата, така че жената попитала Крис коя църква посещава. Крис й казал, в коя църква ходи, а тя добавила, че някога е срещнала най-хубавия човек там няколко години назад. Разказала историята как този човек напълнил резервоара и й дал 40 долара, когато е имала най-голяма нужда.

Е това беше моментът, в който Крис осъзна коя всъщност е тази жена.

Той й казал през сълзи: „Това бях аз.“ След това тя го помоли да махне шапката си и осъзнала, че наистина това е той. И двамата плакаха и това беше изключително специален момент за цялото семейство. Туни стана част от семейството и се грижеше за майката на Крис, както никой друг. Прекарвайки толкова много време с нея, семейството наистина опознало Туни. Разбрали, че мечтата й е да отиде в сестринското училище, но тя не можела да си го позволи.

Майката на Крис – Джуди за съжаление починала на 9 юни. Някои хора може да вярват в съвпаденията, но за това семейство това беше божествена намеса.

Цялото семейство се уговорили да помогнат на Туни и да изпълнят нейната мечта. Те помолили хората да даряват пари, вместо да купуват цветя за погребението на Джуди и всички пари, отишли във фонд, който бяха наредили на „Туни“, за да плати за сестринското училище.

Успяват да съберат 8 000 долара. В крайна сметка тяхната невероятна история започнала да се разпространява онлайн и това доста увеличило даренията.

Сега те са събрали 35 000 долара и Туни ще успее да изпълни мечтата си!

Ако тази история ти е харесала – сподели я с приятелите си в Фейсбук!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Доволни клиенти подариха кола на сервитьорка която върви 22 километра до работата си
Next: Софиянка сгащи БИЛЛА в нагла измамна схема – вижте как ни лъжат

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.