Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена работи като учителка 45 години и нямаше семейство: Когато почина, разкриха огромната й тайна
  • Новини

Жена работи като учителка 45 години и нямаше семейство: Когато почина, разкриха огромната й тайна

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2023
hfghjnghjhmhm.jpg

 

Женевиев Виа Кава е учител с много необичайна тайна. Едва след смъртта й хората разбират коя е тя всъщност. Женевиев работи като учител по специално образование в училище в Дюмонт, Ню Джърси. Прекарва цели 45 години от живота си като учителка.

Според CBS New York Женевиев живее много пестеливо. Тя използва купони за отстъпка, които намира във вестници и списания, никога не е ходила на почивка и избягва да купува нови дрехи. Тя е изключително пестелива.

Учениците са нейното истинско семейство

Женевиев няма близки роднини. Казва, че учениците са нейното семейство. Тя наистина иска да им помага и го прави по всякакъв начин.

Добросърдечната учителка не сменя работното си място 45 години, а през 1990 г., когато се пенсионира, редовно посещава училището, за да види как се справят учениците.

Женевиев умира на 88 години през 2011 година.

Наследството

Няколко седмици след смъртта й училището, в което работи, получава неочаквана вест. Адвокат се свързва с училищната администрация и казва, че покойната учителка е оставила крупна сума на училището в завещанието си.

Смайването на директора и останалите учители е огромно, защото никой не е подозирал, че Кара е разполагала със значителни средства.

Тогава тайната на Женевиев излиза наяве. Оказва се, че пестеливата учителка е милионерка! В завещанието си тя пише, че училището, в което е работила 45 години, ще получи значителна сума пари.

Завещаната сума е един милион долара!

Бюрократични спънки

Поради известни бюрократични проблеми обаче районът получава парите едва през април 2018 година, т.е.

близо 7 години след смъртта на Кара. Чекът е на стойност 1 милион долара.

„Не бях изненадан, че тя щеше да дари нещо“, казва директорът на училището в Дюмон Емануеле Триджано пред New York Times, обяснявайки, че учителката е споменала, че иска да остави нещо на района, преди да умре.

Той добави: „Изненадата беше сумата, която тя ни изпрати.“

Дарението сега ще отиде за по една стипендия от $25 000 на година за финансиране на следгимназиалното образование на студент със специални нужди. Бизнес администраторът на училищния район, Кевин Картото, казва, че парите ще бъдат поставени във фонд, който ще натрупва лихва, като се надяват, че това ще позволи стипендиите да продължат с години.

Г-н Картото каза пред CNN, че това е най-големият подарък, който е виждал през времето си в училищния район.

Ричард Яблонски, близък приятел на г-жа Кава и изпълнител на нейното завещание, казва, че малкото състояние, което учителката е натрупала, вероятно е резултат от нейното упорито събиране на всяко пени. Дете на Голямата депресия, разказва г-н Яблонски, приятелката му рядко си купувала нови дрехи и не ходела на почивки. Тя дори отказала да купи слуховия апарат, от който се нуждаела по-късно в живота си.

„Тя беше много добросърдечна, понякога строга, но много състрадателна дълбоко в себе си“, разказва г-н Яблонски пред NewJersey.com. „Тя беше много любяща и печелеше хората с красивата си усмивка.“

Други си спомниха отдадеността на г-жа Кава към училищния квартал и как тя продължавала да се отбива в часовете дори след като се пенсионирала през 1990 г. Джеймс Кенеди, друг приятел, разказва на NewJersey.com, че можела да си спомни подробности за своите ученици от преди години, а понякога дори им помагала да намерят работа след дипломирането си.

Но учениците на г-жа Виа Кава не са единствените, които ще се възползват от нейната щедрост: според нейния адвокат, Ейприл Савойе, учителката е оставила по 100 000 долара на още пет организации, включително Ramapo Animal Refuge и Salvation Army.

„Тъй като тя нямаше най-близко семейство и дори много не толкова далечни роднини, за нея имаше смисъл да направи това дарение“, казва г-жа Савойе пред CNN.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пеньо Гатевски: Питате ме много. Затова излизам, за да ви отговоря на въпроса – истина
Next: Ето фирмите, които ни продават фалшив кашкавал и сирене!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.