Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена реши да продаде къщата си, а купувачите останаха без думи при видяното вътре
  • Новини

Жена реши да продаде къщата си, а купувачите останаха без думи при видяното вътре

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
sysyjmffgjfgjgf.png

Брокерите често си споделят интересни истории от професионалния опит, в които особено място заемат жилищата, обитавани от възрастни хора. В тях човек може да се натъкне на какво ли не, но обикновено вътре е пълно с вехтории, паяжини и имат спешна нужда от ремонт.

Когато обаче брокери влязоха в дома на тази възрастна дама , която не бе пипала нищо в интериора от цели 71 години, те определено не очакваха това:

Американката по произход решила да продаде къщата си в Торонто (Канада).

Продажбата изглеждала като нещо обичайно. Жената се обърнала за помощ към брокери, които, след като пристигнали на място, за да огледат жилището, бяха просто шокирани.

Интериорът на къщата не бил актуализиран от 71 години!

Бабата, която по професия е шивачка и сръчна плетачка, работила от вкъщи. Тя внимателно следяла състоянието на дома в продължение на много години, поддържайки специален комфорт и безопасност на редки предмети, закупени през периода 1950–1960 г.: едновремешни дивани и фотьойли, столове от ковано желязо, огледала с магическа красота и дори оригиналната печка Moffat.

Монтирана е в кухнята през 50-те години, но все още работи почти като нова, въпреки че толкова години е употребявана.

розова баня

хол в розово

Американката сама е създала дизайна на своята къща

Интериорът е доминиран от любимите й цветове – розово, лилаво и свежа аква.

В разговор с брокери бабата им припомнила инструкциите на баща си – без розови тапети в спалнята. Изглежда, че тя е решила да не се вслуша в неговото изискване. Спалнята за гости в дома е мечтата на феновете на Барби, а личната й спалня напомня на кралска.

бяла спалня

От мазето възрастната жена направила място за почивка: има бар, билярдна маса, камина и кът за игра на покер.

кът за отдих

Брокерите нарекли тази къща „перла, скрита в черупка“. Домът, запазил своята автентичност, вече е обявен за продажба. Дъщерята на американката иска да вземе няколко неща, скъпи на сърцето й, а останалите ще бъдат оставени в оригиналния им вид.

Ето още снимки от интериора на този необичаен дом от приказките:

красива баня

кухня в стар стил

лилава спалня

розова спалня

кукленско обзавеждане

уникален дом

Continue Reading

Previous: Във все повече магазини таксуват неправомерно на касата, гледайте внимателно
Next: Мъж се разхождаше и видя нещо да се движи: Когато разбра какво е, не можеше да повярва на очите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.