Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена роди, а след 3 седмици се случи нещо шокиращо
  • Новини

Жена роди, а след 3 седмици се случи нещо шокиращо

Иван Димитров Пешев декември 25, 2022
dasbhasdasdkasd.png

В днешно време е наистина странно, ако някоя бременна не посещава редовно гинеколог, който да я преглежда и да следи както нейното здравословно състояние, така и това на бебето й.

 

 

За жалост, все пак има такива случаи и те са главно при необразовани или много бедни хора, които живеят в нищета и решават да не се възползват от здравни и медицински услуги.

Не изпускай тези оферти:

В следващите редове ще ви разкажем историята на Арифа Султана. Тя забременяла, когато била едва на 19 години. В нейното село нямало болница и затова тя била принудена да отиде в съседното. Там тя родила недоносено момченце, а след дни била изписана.

 

Коремът й обаче не се прибирал, а си стоял огромен, а тя естествено обвинявала лъскавия „Инстаграм“ в който жените изглеждат перфектно още при изписването от болницата.

26 дни по-късно обаче Арифа отново се нуждаела от лекар. Стомахът й започнал да я боли, а след минути болката станала нетърпима. Тя била откарана отново в болница, но този път в по-голям град. Там й е бил направен ултразвук.

 

„Просто бяхме шокирани, никога досега не бяхме виждали подобно нещо“, заяви гинекологът Шейла Поддар, която прегледала младата жена.

Оказало се, че Арифа ражда отново и то близнаци. Не беше възможно да ги роди по естествен път и заради това те са били извадени чрез цезарово сечение.

Тя родила момче и момиченце. Така Арифа буквално за месец от бездетна жена се превърна в жена с 3 дечица.

Лекарите обясняват, че причината да не се хване, че бебетата са три, е че жената нито веднъж не е ходила на ултразвук по време на бременността.

 

Оказва се, че Арифа има рядка вродена патология – две матки.

Обикновено с такава патология жените забременяват много трудно, да не говорим, че ембрионите започват да се развиват в двете матки едновременно .Бременността може да не идва едновременно, но с разлика от няколко дни и седмици. Лекарите все пак вярват, че в случая с Арифа всичко се е случило едновременно.

„Бебетата и майката са напълно здрави. След 4 дни бяха изписани“, казва д-р Шейла Поддар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 20 000 българи ровят за трюфели по тайни знаци, след тях
Next: Жена засне тайно какво прави медицинска сестра с баща ѝ в хосписа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.