Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена роди близнаци, бащата видя едното бебе и поиска развод веднага
  • Новини

Жена роди близнаци, бащата видя едното бебе и поиска развод веднага

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
malaelnarsnras.jpg

Мелания и Джон са двойка от няколко година, а във вечна вярност са се венчали преди три. Те дълго време не са имали бебе и са били почти отчаяни.

Съдбата обаче е решила да им се усмихне и скоро тестът е показал така бленуваните две ивици, които известяват, че семейството ще набъбне с поне още един член.

Бременността на Мелани минала добре, но на ултразвука двойката получила изненада. Оказало се, че жената е бременна не с едно, а с две бебета. Бъдещите родители бяха на седмото небе от щастие.

Тогава дори не са си и помисляли, че второто бебе ще унищожи семейството и щастието им.

Не изпускай тези оферти:

Когато Мелани родила, тя през сълзи се молила на Джон да не идва до болницата да вижда нея и бебетата. Той дълго време си блъскал главата защо съпругата му има такава молба, но въпреки всичко решил да отиде и да види любимата си.

Когато отишъл в болничната стая, той видял Мелани обляна в сълзи, а до нея имало две бебешки легълца. В първото лежало розово и сладко момченце.

Джон с усмивка се приближил и до второто, а там го чакала ужасна изненада. Във втората люлка имало тъмнокожо бебе. Той просто не знаел какво да мисли.

Лекарите също останаха объркани. Никога не са виждали подобен феномен – близнаци да се различават така един от друг.Отначало всички си мислели, че тъмнокожото бебе е било сменено в болницата. Джон и Мелания си направили ДНК тест, който доказва, че и двете деца са на Мелания.

От Джон обаче е само първото бебе.Тогава Мелания признала на Джон, че му е изневерявала с черния им съсед Лутер. Джон моментално подал молба за развод.

Така едно невероятно генетично съвпадение реши съдбата на едни невинни дечица и родителите им.

Още интересни статии:

Читателка се свърза с редакцията на Plovdiv24.bg. От думите й става ясно, че е била свидетел на грозна разправия на пътя в Пловдив. Ето какво съобщи тя:

„Здравейте. В събота, пресичайки оживено кръстовище или по-точно кръговото на „Метро“, попаднах на нелепа свада между шофьор и пешеходец. Наглият шофьор беше спрял в средната лента и слезе да се саморазправя с пешеходеца,(като с това си спиране там създаде огромна предпоставка за ПТП), който го призоваваше да си научи правилника за движение по пътищата.

Очевидно шофьорът не беше спрял на пешеходната пътека и нагло крещеше на човека, че видиш ли, той трябвало да се огледа и да прецени как да пресече на въпросната пешеходна пътека, защото той нямало как да спре.

А бе хора, млади шофьорчета, много ви моля спазвайте правилата за движение. Не ми се мисли какво можеше да се случи, ако бях аз малко по-рано там, пресичайки с двете си деца – едно от които е бебе в количка. И този нагъл шофьор не се задоволи със саморазправата на пътя, а отби на близката спирка и продължи да се заяжда с въпросния пешеходец.

Явно с ясното самосъзнание, ако трябва, и да се сбие с него. Добре, че господинът беше достатъчно възпитан и отклони нападките и упреците на това пловдивско пешлеме, което за миг се помисли за голямата работа. Уважаеми шофьори, бъдете внимателни и пазете пешеходците. Това се случи около 13.00 часа“, разказа жената.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна промяна! ЕП прие със закон Минимална работна заплата навсякъде: 50% от
Next: Бомба: Издайнически знак показа отчуждението между принц Уилям и Кейт Мидълтън

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.