Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена роди тризнаци и внезапно почина, а съпругът разбра защо от това, което намери в чантата й
  • Новини

Жена роди тризнаци и внезапно почина, а съпругът разбра защо от това, което намери в чантата й

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
cksakvcdfmvfdnmbnfdhb.png

Кейси и Джоуи Рот от Канзас, САЩ,  се запознават по време на работа през 2004 година и се влюбват. Две години по-късно те се женят и скоро създават семейство.

След две деца, през 2015 г. Кейси и Джоуи разбират, че ще имат тризнаци.

Това означавало, че ще имат пет деца под седемгодишна възраст. Двете по-големи дъщери, Клои (на шест години) и Танли (на две години), нямали търпение да се появят новите членове на семейството. На 29 януари 2016 г. Каси родила две момчета и едно момиче.

След като се върнала у дома, двойката подготвила креватчетата за бебетата. Само десетина дни след раждането на тризнаците обаче животът им се преобръща за миг, пише „Пийпъл“.

Още докато били в болницата, лекарите открили, че Кейси има кръвен съсирек в белия дроб, но се почувствала по-добре малко след раждането. Допълнителни изследвания показали, че няма повече съсиреци, но че сърцето й е под натиск.

Тогава тя нямала други симптоми и е изписана вкъщи. Двамата с Джоуи решили да загърбят здравословните си проблеми и да се съсредоточат върху семейството си, но два дни след като била освободена, тя била събудена от остра болка в гърдите.

 

Според организацията „March of Dimes“ кръвните съсиреци се появяват по-често по време на бременност, така че тялото да не губи твърде много кръв по време на раждането и поради тази причина лекарите не препоръчват никакви лекарства, пише jenata,blitz

Притокът на кръв в краката е по-слаб по време на бременност. Това е така, защото кръвоносните съдове около таза са по-тесни и матката расте и оказва натиск върху таза.

Оказало се, че Кейси без знанието на никого е приемала лекарства против съсирване, които в комбинация с хормони и лекарства за след раждане могат да имат фатален ефект, както и се случило. Джоуи намерил тези лекарства в чантата на съпругата си, след като тя починала.

Джоуи останал сам и започнал да отглежда петте деца като самотен баща. Той казва, че няма думи, с които да опише шока и болката, които е изпитал, когато е загубил Кейси.

„Трябва да сте там за децата си. Не можете просто да се откажете, когато знаете, че пет малки деца зависят от вас. Сега отдавам цялото си внимание и отговорност на децата, споменът за майка им живее чрез тях“, казва Джоуи.

Няколко години по-късно Джоуи се е оженил отново като втората му съпруга ражда едно дете и общо децата в семейството стават шест.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия с 18-годишния боец Денис, почина на тренировка
Next: Аз съм на 57 години и всяка сутрин ям по 7 семки- нямам никакви излишни килограми, заболявания и проблеми с корема

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.