Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена сензор от село Могила разваля родови проклятия
  • Новини

Жена сензор от село Могила разваля родови проклятия

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2023
zhehnasnasneznzorr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кирилка Янкова е сред най-прочутите ясновидци в Старозагорско. Гадателката от село Могила се слави със свръхсетивни възприятия и дарба да лекува. Нейни съселяни разкриват, че е помогнала да десетки хора с тежки диагнози, отписани от лекарите.

Умението й да сканира тялото на всеки човек за минути и после да изрежда кои са проблемните зони в него спасявали всеки, потърсил помощ от нея, от операции и бъдещи сериозни здравословни неволи. Кирилка виждала как и защо някой е зле с бъбреците, друг го стяга сърцето, трети има главоболие, а някоя жена не може да забременее, защото баба й я е проклела.

За да разгадае бъдещето на всеки, й трябвали само трите имена и датата на раждане на човека, но понякога и това не е нужно. За дарбата си ясновидката обяснява, че я насочвали светци и ангели. Сред тях били св. Петка, св. Илия, Дева Мария, архангел Михаил, както и пророчицата Ванга. Щом клиентът изпишел името и рождената си дата, Кирилка вече била наясно с кой светец ще работи.

На всеки човек помагал различен светец.

Мъж споделя, че на майка му ще й правят операция на очите. Кирилка му заявява, че ще й се размине, и зове Света Богородица да изцери жената. „Вижда“ как Божията майка стои край нея и бърше потта от челото й. В деня на плановата операция лекарите установяват, че пациентката им вижда, и я изписват. Синът й останал изумен, гласи една от историите за феноменалните способности на ясновидката от село Могила. Освен че умеела да лекува, Янкова виждала и ситуации от бъдещето.

Така предрекла няколко пъти неволите на своя приятелка. Първо жената скенер й казала да си прегледа бъбреците и зъбите. Тя отишла на лекар и й открили камък в бъбрека и много песъчинки.

Друг път приятелката на ясновидката била на санаториум в Хисаря и Кирилка й се обадила, за да й каже, че е добре да се прибере ден по-рано. Узнала го свише. Жената не се вслушала в съвета и през последния ден от престоя си за малко щяла да се удави в басейна. При нея ходят и опарени от магии. „Виждам как кълнат хората. Виждам как са вързани ръцете и краката им, някои сякаш имат лепенки на устата поради различни злобни подмятания, които ги „спъват“ или им пречат да живеят нормално“, твърди ясновидката.

Тя можела да общува и с умрели.

Ако през нея минели 10-15 души за деня, това я натоварвало. Когато чистела карма, се чувствала изтощена. Тогава вземала душ и си лягала, без да вечеря. С леене на куршум чистела магия, проклятия, премахвала стрес. Чрез яйце пък отстранявала родови проклятия, направени до три поколения назад. Силата й била толкова голяма, че умеела да лекува и помага даже от разстояние. Казва, че я търсели от Америка, Англия, Италия, Испания, Германия и Гърция.

Източник: retro

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквана рокада в Капките. Къде са Рачков и Веселин Маринов
Next: Не забравяйте нито за минута, че на Земята нищо случайно не се случва. 7 знака, които го доказват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.