Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее
  • Новини

Жена се влюби и омъжи за непознат, който ѝ дари половината си дроб, за да живее

Иван Димитров Пешев декември 10, 2022
jenanasnasmnuasnj.jpg

Когато Кристофър Демпси дарява половината си черен дроб на напълно непознат човек, той не знае, че животът му никога няма да е същия. Той не знае на кой дарява част от тялото си.

Две години по-късно се обаче, той и жената, която е получател, се женят. Тя се казва Хедър Крюгер.

Любовната им история започва с разговор по време на обедната почивка във Франкфорт, малко село до Чикаго.

Не изпускай тези оферти:

Тя има заболяване в много напреднала фаза. Докторите ѝ казват, че без трансплантация, шансът да оцелее през следващите два месеца е едва 50%.

По време на търсенето на донор се появява Демпси. Той подочува, че негов колега говори за своя братовчедка, която има нужда от трансплантация, предават от BBC.

„Просто в главата ми веднага изникна мисълта, че бих искал някой да ми помогне или да помогне на семейството ми, ако изпаднем в тази ситуация.“, обяснява Кристофър.

Отива, прави си тест и се оказва, че е съвместим с някой от нуждаещите се. Първо ѝ звъни по телефона, за да съобщи, че е нейният донор. Малко след това се срещат на обяд. През следващите няколко седмици прекарват все повече и повече време заедно. Докато идва момента за операцията на 16 март, те вече са имали няколко напълно официални срещи.

„Бях уверен, че всичко ще е наред. Нервен, винаги има шанс нещо да се обърка, но уверен и без нито една мисъл да се откажа.“, продължава той.

Предложението за брак, което прави той, идва осем месеца по-късно. Двамата се женят 19 месеца след трансплантацията.

„Със сигурност беше много емоционално, особено за нея и нейните родители, защото те знаеха през какво сме преминали. Но в никакъв случай не бих си помислил, че когато се съгласих да стана донор ние ще се оженим. Невероятно е.“, завършва с обясненията Демпси.

Добрите неща се случват на хората, които вършат правилното. Когато става донор, неговата единствена мотивация е да помогне, защото така е редно и на всеки може да се случи да има такава нужда. В крайна сметка обаче открива и любовта на живота си.

Истинската любов понякога идва най-неочаквано в най-нелепите ситуации, но тази история ни доказва за пореден път, че любовта и добротата ще спасят света.

 

Continue Reading

Previous: Сервитьорка получи адски болки в гърба, прибра се вкъщи с мисълта, че умира, но случилото се беше смайващо
Next: Светът я обожава, а тя не може да понася единственото си дете – ето как живее днес синът на Бриджит Бардо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.