Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни
  • Новини

Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
trqorqoroqnqn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Излекуваната със силата на вярата нашенка пристигнала в светата обител в първите дни на април, за да разкаже за сполетялото я чудо и да благодари за Божия промисъл, по който тя остава жива и здрава. Историята разказа пред „България Днес“ игуменът на Троянската обител епископ Сионий, който от няколко дни е назначен и за ръководител на Бачковския манастир на мястото на архимандрит Самуил.
„Помолих я тази история да бъде записана в книгата на чудодейните изцеления в Троянската света обител, за да служи за укрепване на вярата и за обръщане към нея на невярващите. Не пожела да каже болестта, а това, че тя е била смъртоносна“, разказа още Божият служител.
Манастирите в България: Светата обител, където деца проговарят и прохождат, излекуваните са много

В първата седмица на април в Троянския манастир пристигнали и съпрузи с още една блага вест.
Жената заченала след искрени молитви пред чудотворната икона и дълги неуспешни опити преди това да се сдобият с дете. Помолих и нея да запише това благодатно чудо“, разказва епископ Сионий.
В следващите седмици той ще съвместява игуменството и на двата манастира, докато Светият синод избере негов наследник в Троянската обител.

„Събирам екип от учени и експерти, с които да се подготви и реализира реставрация на стенописи, икони и исторически артефакти в Бачковския манастир. Приемам решението на Синода, за мен това е ново предизвикателство“, сподели още епископ Сионий.
И докато текат рокади в Светия синод и разместванията в ръководствата на големите ни манастири стават все по-чести, чудодейните изцеления и зачевания със силата на вярата не стихват. Особено в Троянската обител.

Един от най-показателните случаи за чудодейната сила на Богородица Троеручица е този със семейство, живеещо близо до Божия храм край село Орешак.

Повече от седем години съпрузите не успяват да се сдобият с рожба, след като пробват какво ли не, включително и скъпоструващи инвитро процедури.

„Накрая идват в манастира и плачат. Молят се да помогнем, защото вече влизат в една възраст, в която е все по-трудно да имат дете. Ридаят и казват – всичко пробвахме, само Бог остана. Първото, което им казах, е да посоча най-голямата им грешка. А именно – че често се обръщаме към Бога, когато сме пробвали всичко останало. А трябва да се сещаме първо за Бог и с любов да пристъпваме в мислите си. Тогава всяко наше дело и начинание ще бъде увенчано с успех“, разказва пред „България Днес“ секретарят на обителта и заместник на игумена дядо Сионий – йеромонах Стефан.

Духовникът казва на съпрузите как да изпълнят необходимия молебен с пост, молитва и изповед. Двамата с голяма ревност и любов правят всичко посочено.

„След време идват усмихнати и жизнерадостни. Жената ми каза, че е бременна. След няколко месеца идват още по-весели и щастливи с новината, че детето не е едно, а чакат близнаци. Толкова дълго време чакат и все няма, а накрая, когато се доверят на Божията майка, молитвата с вяра и любов не остава нечута. Бог е любов и той прави всичко за нас. В това число да ни прости всички грехове, ако се обърнем към него с чисто сърце, молитва и покаяние“, споделя Божият служител.

Жена, болна от рак, помолила своите близки да я занесат на носилка пред чудодейната икона на Божията майка Троеручица. Толкова била зле, че не можела сама да ходи. Когато похарчила всичките си пари по лекари и никой не успял да й помогне, била донесена тук.

Отслужен е молебен за оздравяването й пред чудодейната икона, помазана е с осветен елей от кандилото на Божията майка и в рамките на година след това тази жена с рак в последен стадий се изправила на крака и живяла още дълги години, сякаш никога не е била болна.

И това изумително чудо ни споделя йеромонах Стефан.

„То ясно ни показва, че нашият Господ е извор на живот. Всички знаем каква болест е ракът. За огромно съжаление почти няма човек, който да не познава болен от тази болест. Знаем в какво се превръща човек, разболял се от рак, особено ако засегне жизненоважен орган. Но примери на излекувани има много. Като започнем от настинка и грип и стигнем до рак. Защото никой, който отиде към Бог с вяра, няма да бъде посрамен“, споделя духовникът и отправя молба към всеки, на когото му се е случило чудо, да се обади в манастира или да дойде и лично да разкаже за него.

И още. „Мъж на около 40 години дойде един ден в манастира. Беше в много тежко психическо състояние. Сподели, че злоупотребявал с алкохол и наркотици. Това го довело до много тъжно и жалко състояние. Но, слава богу, след като дойде сам при Божията майка, помоли се и се покая, пожелавайки да се поправи, Божията майка му подаде ръка и го изтегли от бездната, в която беше попаднал. Сега той е един прекрасен мъж, който работи, скоро ще създаде семейство. Вижте за каква промяна става въпрос. И когато видиш с очите си подобно нещо, разбираш, че е прав Малкият принц, като казва, че най-важните неща са невидими за очите“, казва духовникът.

Йеромонах Стефан е категоричен, че всеки ден наблюдава много чудеса, които се случват пред иконата на Св. Богородица Троеручица.

„За някои те са незначителни, като например намиране на изгубена вещ, която е много ценна за човек. Идва да се помоли пред иконата и след това я намира. Нещо малко, което е достатъчно да разпали искрата на вярата у теб и тя да се превърне в един голям пламък“, казва още йеромонахът и добавя, че всекидневно в обителта пристигат щастливи двойки, за да споделят радостта си, че ще се сдобият с наследник след молитви пред чудодейната икона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Лечителят Георги Петков: Когато има вяра, силите лекуват – сакати са прохождали, а три неми деца проговориха
Next: Най-страшната трагедия почерни България преди Великден. Детето лежи пред жилищен блок в Бургас

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.