Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни
  • Новини

Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
trqorqoroqnqn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Излекуваната със силата на вярата нашенка пристигнала в светата обител в първите дни на април, за да разкаже за сполетялото я чудо и да благодари за Божия промисъл, по който тя остава жива и здрава. Историята разказа пред „България Днес“ игуменът на Троянската обител епископ Сионий, който от няколко дни е назначен и за ръководител на Бачковския манастир на мястото на архимандрит Самуил.
„Помолих я тази история да бъде записана в книгата на чудодейните изцеления в Троянската света обител, за да служи за укрепване на вярата и за обръщане към нея на невярващите. Не пожела да каже болестта, а това, че тя е била смъртоносна“, разказа още Божият служител.
Манастирите в България: Светата обител, където деца проговарят и прохождат, излекуваните са много

В първата седмица на април в Троянския манастир пристигнали и съпрузи с още една блага вест.
Жената заченала след искрени молитви пред чудотворната икона и дълги неуспешни опити преди това да се сдобият с дете. Помолих и нея да запише това благодатно чудо“, разказва епископ Сионий.
В следващите седмици той ще съвместява игуменството и на двата манастира, докато Светият синод избере негов наследник в Троянската обител.

„Събирам екип от учени и експерти, с които да се подготви и реализира реставрация на стенописи, икони и исторически артефакти в Бачковския манастир. Приемам решението на Синода, за мен това е ново предизвикателство“, сподели още епископ Сионий.
И докато текат рокади в Светия синод и разместванията в ръководствата на големите ни манастири стават все по-чести, чудодейните изцеления и зачевания със силата на вярата не стихват. Особено в Троянската обител.

Един от най-показателните случаи за чудодейната сила на Богородица Троеручица е този със семейство, живеещо близо до Божия храм край село Орешак.

Повече от седем години съпрузите не успяват да се сдобият с рожба, след като пробват какво ли не, включително и скъпоструващи инвитро процедури.

„Накрая идват в манастира и плачат. Молят се да помогнем, защото вече влизат в една възраст, в която е все по-трудно да имат дете. Ридаят и казват – всичко пробвахме, само Бог остана. Първото, което им казах, е да посоча най-голямата им грешка. А именно – че често се обръщаме към Бога, когато сме пробвали всичко останало. А трябва да се сещаме първо за Бог и с любов да пристъпваме в мислите си. Тогава всяко наше дело и начинание ще бъде увенчано с успех“, разказва пред „България Днес“ секретарят на обителта и заместник на игумена дядо Сионий – йеромонах Стефан.

Духовникът казва на съпрузите как да изпълнят необходимия молебен с пост, молитва и изповед. Двамата с голяма ревност и любов правят всичко посочено.

„След време идват усмихнати и жизнерадостни. Жената ми каза, че е бременна. След няколко месеца идват още по-весели и щастливи с новината, че детето не е едно, а чакат близнаци. Толкова дълго време чакат и все няма, а накрая, когато се доверят на Божията майка, молитвата с вяра и любов не остава нечута. Бог е любов и той прави всичко за нас. В това число да ни прости всички грехове, ако се обърнем към него с чисто сърце, молитва и покаяние“, споделя Божият служител.

Жена, болна от рак, помолила своите близки да я занесат на носилка пред чудодейната икона на Божията майка Троеручица. Толкова била зле, че не можела сама да ходи. Когато похарчила всичките си пари по лекари и никой не успял да й помогне, била донесена тук.

Отслужен е молебен за оздравяването й пред чудодейната икона, помазана е с осветен елей от кандилото на Божията майка и в рамките на година след това тази жена с рак в последен стадий се изправила на крака и живяла още дълги години, сякаш никога не е била болна.

И това изумително чудо ни споделя йеромонах Стефан.

„То ясно ни показва, че нашият Господ е извор на живот. Всички знаем каква болест е ракът. За огромно съжаление почти няма човек, който да не познава болен от тази болест. Знаем в какво се превръща човек, разболял се от рак, особено ако засегне жизненоважен орган. Но примери на излекувани има много. Като започнем от настинка и грип и стигнем до рак. Защото никой, който отиде към Бог с вяра, няма да бъде посрамен“, споделя духовникът и отправя молба към всеки, на когото му се е случило чудо, да се обади в манастира или да дойде и лично да разкаже за него.

И още. „Мъж на около 40 години дойде един ден в манастира. Беше в много тежко психическо състояние. Сподели, че злоупотребявал с алкохол и наркотици. Това го довело до много тъжно и жалко състояние. Но, слава богу, след като дойде сам при Божията майка, помоли се и се покая, пожелавайки да се поправи, Божията майка му подаде ръка и го изтегли от бездната, в която беше попаднал. Сега той е един прекрасен мъж, който работи, скоро ще създаде семейство. Вижте за каква промяна става въпрос. И когато видиш с очите си подобно нещо, разбираш, че е прав Малкият принц, като казва, че най-важните неща са невидими за очите“, казва духовникът.

Йеромонах Стефан е категоричен, че всеки ден наблюдава много чудеса, които се случват пред иконата на Св. Богородица Троеручица.

„За някои те са незначителни, като например намиране на изгубена вещ, която е много ценна за човек. Идва да се помоли пред иконата и след това я намира. Нещо малко, което е достатъчно да разпали искрата на вярата у теб и тя да се превърне в един голям пламък“, казва още йеромонахът и добавя, че всекидневно в обителта пристигат щастливи двойки, за да споделят радостта си, че ще се сдобият с наследник след молитви пред чудодейната икона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Лечителят Георги Петков: Когато има вяра, силите лекуват – сакати са прохождали, а три неми деца проговориха
Next: Най-страшната трагедия почерни България преди Великден. Детето лежи пред жилищен блок в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.