Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се обеси в наводненото Каравелово
  • Новини

Жена се обеси в наводненото Каравелово

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
navoadoasodasdnas.jpg

Булфото

Възрастна жена се е самоубила в Каравелово, предаде Нова тв.

Възрастна жена сложи край на живота си в пловдивското село Каравелово. За трагедията потвърди пред „Марица“ кметицата Славка Червенкова. Става въпрос за местна жителка на 86 години, която се обесила.

Кметицата на Каравелово опроверга слуховете самоубийството да има общо с бедствената ситуация през последните дни. Районът, където възрастната жена живеела, не е бил засегнат от потопа. Червенкова пътува към дома на пенсионерката.

Не изпускай тези оферти:

Селото е сред най-пострадалите в Карловско от огромната приливна вълна след поройните дъждове преди няколко дни. Подобна трагедия идва като втори удар в рамките на няколко дни.

Още за наводненията:

По предварителни данни щетите от наводненията в трите най-засегнати места в Карловско са за над 60 млн. лв. Това съобщи кметът на общината Емил Кабаиванов пред NOVA. Той обаче подчерта, че цифрата вероятно не е окончателната, тъй като няма как всички поражения да бъдат описани за няколко дни.

Повече от 340 къщи са с различна степен на увреждане. Шест от тях са напълно разрушени, а в повече от 60 е невъзможно да се живее. Обитателите на тези имоти към момента живеят при близки и приятели.

Общо 378 семейства се нуждаят от подкрепа от Агенцията за социално подпомагане. Списъците ще бъдат готови днес.

Пометени от стихията са седем мостови съоръжения и повече от 10 по-малки моста, които свързват села в региона.

Кабаиванов е категоричен, че преди бурите, отнесли къщите и инфраструктурата, реките там са били почистени.

Кабаиванов: Поне 1 година ще продължи възстановяването на селата след водното бедствие

„Ежегодно отделяме средства за почистване на тези малки рекички. А по отношение на сечта не съм експерт. Министърът на земеделието обеща заедно да отидем високо в Средна гора, за да видим до каква степен е обезлесено”, каза още кметът.

Продължава разчистването на щетите от природното бедствие, което потопи Карловско. В петия ден след наводненията над 600 доброволци се включиха с помощ към засегнатите райони. Ситуацията обаче остава критична.

Открита е и официална дарителска сметка. На номер 17 777 може да се изпрати SMS с текста „DMS KARLOVO“. До момента има събрани близо 80 000 лева. Отчет за изразходването на парите ще се публикува всяка седмица.

Кметът на село Богдан Христо Иванов каза, че всички потърпевши от стихията са настанени при роднини и приятели и към момента няма хора без покрив над главата си. „Единственото положително нещо е, че няма жертваи и пострадали“, сподели Иванов.

След рекордните 191 литра на квадратен метър дъжд: Каква е ситуацията в Карловско

Държавата ще направи всичко по силите си за пострадалите при наводненията в района на Карлово, каза служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

Има смесица от безотговорност и беззаконие от много дълги години. Беззаконието е, че не се търсят виновни, а безотговорността касае всички, защото се отнасяме с пренебрежение към големи теми, посочи той.

Зарков заяви, че няма причина да се съмнява в изнесените данни от институциите по отношение на сечта в района.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Медиана: ГЕРБ води убедително с 6% пред ПП, 8 партии влизат в парламента
Next: От днес нови обезщетения за безработица. Ако днес ви уволнят ще получавите сумата от

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.