Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се хвърли в морето във Варна, двама младежи я спасиха
  • Новини

Жена се хвърли в морето във Варна, двама младежи я спасиха

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
jenasamssmraore.png

Снимка Булфото, архив

Двама младежи предотвратиха трагедия на втора буна във Варна тази нощ.

Двама младежи са спасили възрастна жена, която се е хвърлила в бурното море от втора буна във Варна. Случаят е станал минути преди полунощ на изминалата нощ, разказа за Moreto.net д-р Искра Величкова от Центъра за спешна медицинска помощ във Варна.

„Не искам да разказвам за нашата работа, искам да разкажа за геройството и адекватната реакция на двете момчета. Момчетата са били на близо и виждат как жена с дрехи скача от буната в морето.

Не изпускай тези оферти:

В това бурно и студено море, в този мрак, те са влезли в морето, с риск за собствения си живот, за да спасят непозната жена.“, разказа д-р Величкова.

По думите ѝ младежите са действали изключително адекватно и след като са извади жената от морето.

„Когато са я извадили от морето, тя все още е дишала, но дробовете ѝ са били пълни с вода. Те са я обърнали съвсем правилно настрани, за да изтече водата. Когато нашият екип дойде (бел. ред. Спешна помощ), жената вече бе в кома.

Може би сме били на място буквално в последната ѝ една минутка живот.

Успяхме да извадим жената от терминално състояние и я закарахме в болницата интубирана, жива. Нашата работа е ясна, но голямата заслуга и геройство е на двете момчета. Жената дължи живота си на тях.“, сподели д-р Величкова.

Двамата 19-годишни младежи, Димитър Кандилов и Станислав Иванов, родом от Бургас и Поморие са студенти в Икономически университет Варна и Военноморско училище, научи Moreto.net.

Д-р Величкова сподели, че съдействие са оказали екипи на полицията, както и други, намиращи се наблизо младежи.

„Виждала съм какво ли не. Основното, което ме потресе и съм безкрайно възхитена е геройството на тези момчетата. Аз като се замисля в това море не знам дали бих скочила.

Много беше страшно. Но, има и такива младежи – младежи за пример.“, сподели още д-р Величкова.

Още добри новини:

Планинската спасителна служба във Враца получи над 10 000 лева под формата на дарения в рамките на 1 ден. Следващият ден сумата вече беше удвоена, а дарителите са от цялата страна.

Въпреки, че всичко произхожда от кражбата на екипировката, с която отрядите спасяват бедстващите хора в планината, то факт е, че са стотици хората, които искат да помогнат на ПСС.

Освен физически лица, на тази кампания помагат и фирми, които се чувстват социално отговорни. Това споделя Емил Нешев, директо на планинската спасителна служба към БЧК, който 25 години работи на терен като планински спаситела, а общо от 32 години е в планината под една или друга форма.

Структурата на планинската спасителна служба е изградена предимно от доброволци, които знаят какво е да бедстваш в планината, но имат уменията и опита, с който могат да помогнат в такива ситуации. Към момента има около 500 доброволци и 50 щатни спасители, даващи нощни дежурства и поддържащи системата на ПСС за своевременно реагиране.

Статистиката за 2021-ва година е, че всичките тези добри хора, наричани от нас „спасители“, са участвали в 152 акции във високите части на планината, като са помогнали на 157 души. В ски зоните пък са помогнали на внушителната бройка от 1499 души.

Директорът на ПСС споменава, че добрата екипировка и оборудване са важни, но най-важният уред, който един планинар трябва да ползва, е „уредът между ушите“.

Споменава, че е полезно участието на курсове за поведение в планината, лавинна безопастност и други, които да дадат полезни знания на планинските любители.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още от раждането си вашият син ви е избрал за своя майка
Next: Путин с извънреден ход, какво нареди

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.