Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена спаси семейство от горяща кола в Пловдив
  • Новини

Жена спаси семейство от горяща кола в Пловдив

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
groqroasaoshash.jpg

Снимка: Булфото, архив

За щастлива развръзка при пожар в Пловдив информира „Марица“.

Жена е спасила семейство, чиято кола пламнала в движение. Инцидентът е станал вчера на бул. „Пещерско шосе“, до бившия магазин „Направи си сам“.

Там автомобилът на семейството избухнало в пламъци.

Не изпускай тези оферти:

В същия момент шофьорка вижда какво се случва, веднага спира, изважда пожарогасител и го подава, за да се действа мигновено.

Семейството започва да гаси огъня, а дамата си тръгва без да почака благодарност.

„Изказваме безкрайна благодарност на една дама с добра душа и добро сърце, с главна буква Човек! За нас тя стана ангел пазител. Безкрайно благодарим.

Надяваме се нашата благодарност стигне до нея! И дано успеем лично да и благодарим! Предай нататък!“, пише благодарното семейство в социалните мрежи.

Още криминални новини:

Окръжен съд – Стара Загора постанови присъда, с която наложи на 29-годишния Ахмед Ариф, поданик на Кралство Великобритания, пребиваващ в България като студент, наказание лишаване от свобода в размер на седем години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Съдът го лиши и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от седем години, съобщиха от пресцентъра на съда.

Съдебният състав призна подсъдимия за виновен в това, че на 02.10.2021 г. в Стара Загора, на кръстовището на ул.“Генерал Столетов“ и ул.“Цар Иван Шишман“, при управляване на лек автомобил, е нарушил правилата за движение, като предприел забранена маневра „завой наляво“ и отнел предимството на насрещно движещ се мотоциклет, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на 42-годишния мотоциклетист, както и средни телесни повреди на 16-годишно момиче и на 53-годишен мъж – пешеходци, намиращи се в този момент на тротоара, пометени от блъснатия мотоциклет.

Деянието е извършено след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, а деецът е избягал от местопроизшествието и по-късно е задържан от група ученици и предаден на полицията.

Съдът оправда А. А. по първоначално повдигнато обвинение, че престъплението е извършено след употреба и на амфетамин.

Окръжен съд – Стара Загора постанови при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почна се: Цяла Русия пламна, масови протести и арести
Next: Жена от Англия отказа да мие косата си в продължение на две години поради мързел и показа резултата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.