Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена спаси семейство от горяща кола в Пловдив
  • Новини

Жена спаси семейство от горяща кола в Пловдив

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
groqroasaoshash.jpg

Снимка: Булфото, архив

За щастлива развръзка при пожар в Пловдив информира „Марица“.

Жена е спасила семейство, чиято кола пламнала в движение. Инцидентът е станал вчера на бул. „Пещерско шосе“, до бившия магазин „Направи си сам“.

Там автомобилът на семейството избухнало в пламъци.

Не изпускай тези оферти:

В същия момент шофьорка вижда какво се случва, веднага спира, изважда пожарогасител и го подава, за да се действа мигновено.

Семейството започва да гаси огъня, а дамата си тръгва без да почака благодарност.

„Изказваме безкрайна благодарност на една дама с добра душа и добро сърце, с главна буква Човек! За нас тя стана ангел пазител. Безкрайно благодарим.

Надяваме се нашата благодарност стигне до нея! И дано успеем лично да и благодарим! Предай нататък!“, пише благодарното семейство в социалните мрежи.

Още криминални новини:

Окръжен съд – Стара Загора постанови присъда, с която наложи на 29-годишния Ахмед Ариф, поданик на Кралство Великобритания, пребиваващ в България като студент, наказание лишаване от свобода в размер на седем години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Съдът го лиши и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от седем години, съобщиха от пресцентъра на съда.

Съдебният състав призна подсъдимия за виновен в това, че на 02.10.2021 г. в Стара Загора, на кръстовището на ул.“Генерал Столетов“ и ул.“Цар Иван Шишман“, при управляване на лек автомобил, е нарушил правилата за движение, като предприел забранена маневра „завой наляво“ и отнел предимството на насрещно движещ се мотоциклет, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на 42-годишния мотоциклетист, както и средни телесни повреди на 16-годишно момиче и на 53-годишен мъж – пешеходци, намиращи се в този момент на тротоара, пометени от блъснатия мотоциклет.

Деянието е извършено след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, а деецът е избягал от местопроизшествието и по-късно е задържан от група ученици и предаден на полицията.

Съдът оправда А. А. по първоначално повдигнато обвинение, че престъплението е извършено след употреба и на амфетамин.

Окръжен съд – Стара Загора постанови при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почна се: Цяла Русия пламна, масови протести и арести
Next: Жена от Англия отказа да мие косата си в продължение на две години поради мързел и показа резултата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.